Аленият храм на света Богородица
За един от бисерите на ранно християнската архитектура в Европа е призната късно античната и ранносредновековна базилика „Света Богородица“, прочута като „Червената църква“, която още от IV век, та чак до ХIV-и е приютявала службите на богомолците. Тя е архитектурен и археологически паметник от национално значение и се намира на около километър - два от града.
Червената църква Червената църква Ранно християнски стенопис от Червената църква Ранно християнски стенопис от Червената църква Сводове като материализирани духовни портали към небесата Сводове като материализирани духовни портали към небесата Поглед към страничната ниша на север от олтара Поглед към страничната ниша на север от олтара Ранно християнски стенопис от Червената църква Ранно християнски стенопис от Червената църква Библейски сюжет (северен вход)Библейски сюжет (северен вход)Фрагмент от цикъла „Детство Иисусово“Фрагмент от цикъла „Детство Иисусово“Фрагмент от цикъла „Детство Иисусово“Фрагмент от цикъла „Детство Иисусово“Ангел Ангел Св. пророк Мойсей (конха)Св. пророк Мойсей (конха)Ангел (олтарна арка)Ангел (олтарна арка)Ангел (северна арка) Ангел (северна арка)Части от стенописните образи на светци Части от стенописните образи на светци Св. Георги Св. Георги Св. арх. Михаил Св. арх. Михаил Св. Никита и св. пророк Даниил с лъвовете Св. Никита и св. пророк Даниил с лъвовете Св. ап. Павел (западен вход)Св. ап. Павел (западен вход)Св. пророк Захарий Св. пророк Захарий Ангел Ангел
Червената църква е един от най-забележителните и частично запазени до днес паметници на раннохристиянската архитектура и живопис не само в Тракийските земи, но и в пределите на съвременна България. Култовата сграда се издига в северните поли на Родопите между град Перущица и малкия ѝ квартал Пастуша. Храмът се намира вероятно в близост до езическо светилище в околностите или периферията на голямо тракийско селище – в насипите наоколо и под основите на сградата са намерени късове от оброчни плочки и висококачествена скулптура. Църквата е изградена от червени римски тухли, разположени върху масивна каменна основа, на което дължи характерния си цвят и популярното си наименование. Редица изследователи предполагат, че оригиналното ѝ име е било „Света Богородица”, поради широко разпространения култ към Божията майка през ранновизантийския период.
Строителството на църкви започнало в IV век и по-специално след издадения през 311 година в Сердика едикт от император Галерий, с който се гарантирало равноправен статут на християнската религия в рамките на обширната Римска държава. Убедителни основания за времето на изграждането ѝ предлага преди всичко сложното съчетание на квадратни и кръгли пространства, разположени симетрично около главната композиционна ос на базиликата, който е определящ белег на римските монументални сгради през късната Античност. Видният български археолог Стефан Бояджиев стига до заключението, че първоначалната култова сграда е построена около средата на IV век, но преди управлението на Юлиан Апостат (361-363).
Последните проучвания на църквата доказват наличието на три строителни периода. Първият е през IV век, когато било изградено главното четирилистно ядро, увенчано с купол, което представлява внушително, стъпаловидно издигащо се тяло, достигащо завидните за времето си 17 метра височина. Внушителната осанка на първичната сграда е ясно указание за големите материални възможности на християнската община, поела грижите на този култов дом, необходим за укрепването на новата религия. От северната и южната страна допълнително били построени два обиколни коридора – деамбулатории, които се приобщавали към централното пространство през шестте широки отвора, пробити в дъговидните стени на северната и южната конха. Отвътре помещенията били засводени като се използвала широко популярната система на засводявне в Тракия в периода IV-VI век, позната като „балдахинов” или „бъчвовиден” свод. Долните части на стените както в подкуполното пространство, така и в сраничните помещения били облицовани с мраморни плочи до 2 метра височина от пода, който също имал настилка от мрамор. Поради наклонения терен пред входа на западната конха се простирала площадка, предшествана от няколко стъпала. Грижливо иззиданата тухлена зидария е споена от бял хоросан с керамични фрагменти в него, които подсилват конструкцията, подобрявят акустиката на помещенията и отблъскват влагата, която се пропива в стените на сградата от нейните основите. В този вид „Червената църква” има своите близки паралели на Балканите с църквата в Стоата на Адриан в Атина и отчасти с църквата „Св. София” в Одрин
Има предположение, че първоначалната сграда е представлявала мартирий (мавзолей), в който били поместени саркофазите на седем (неустановени до този момент) мъченици, загинали за утвърждаването на християнската религия по време на гоненията в Римската империя.
Вторият строителен период се датира към края на V и началото на VI век при управлението на император Анастасий (491-518), когато преустройството вероятно се наложило от необходимостта да се създават по-просторни храмове за нарастващия брой на християните.
Първоначалната сграда на места е била съборена до основи и към нея били пристроени нови обеми, характерни за базиликите от този период – нартекс (предверие), екзонартекс (външно предверие), параклис и баптистерий (кръщелня). Именно тогава църквата е била изографисана за първи път. Предполага се, че от запад сградата е имала ограден двор (атриум), който имал символично значение – да приюти непросветените в новата религия. За новите помещения се използвала техниката на смесената зидария (opus mixtum) – камъкът поевтинявал строежите, а тухлените пояси нивелирали и заздравявали конструкцията.
Доказателство, че двуделният притвор е изграден именно през този период, е неговото неконструктивно долепяне към западната страна на първоначалната сграда. По всяка вероятност над преддверията се простирал общ терасовиден покрив, а връзката между тях се осъществявала чрез една единствена врата. Междинната стена, която се смята, че ги е разделяла, представлявала стилобат, на който стъпвали масивни зидани стълбове, свързани с арки. От запад на външното преддверие било оформено монументално стълбище с портик върху четири колони. На ново била изградена източната конха, но този път малко пó на изток, така че олтарът станал по-дълбок. За целта били пробити стените, които прекъсвали връзката между двата обиколни коридора. Естествено завишеното пространство пред апсидата било дооформено чрез изграждането на площадка, завършваща с канцел (олтарна преграда), съставен от мраморни колонки и едри квадратни плочи, отломки от които са открити през 1921 година. От нивото на площадката подът е спадал, вероятно с три стъпала. По този начин станало отделянето на предапсидното пространсто (пресбитерий) от наоса на църквата, който в случая се позиционирал под централния купол. При това първично устройство олтарът не притежавал характерните парабеми – диаконикон (от юг) и протезис (от север). Тяхното изграждане е станало при управлението на император Юстиниан I (527-565), когато, както е известно, литургията се обогатява, а заедно с нея и архитектурната среда, в която се осъществява свещенодействието.
От южната страна бил изграден малък параклис, в който най-вероятно се изнасяли светите мощи в дните, когато се чествала мъченическа смърт на светец, та поклонниците, които искали да измолят милост пред тях, да не смущават богослужението в храма.
През втория строителен период било създадено и квадратното кръщелническо помещение от северната страна на външния притвор с малко кръстовидно басейнче, облицовано с мрамор
Третият строителен период датира от края на X и началото на XI век. Към този момент обходните коридори не били използвани – в северната страна на сградата се забелязва, че проходите към деамбулатория са били зазидани с каменни стенички до известна височина, където са били оформени прозорци. Такава стеничка е частично запазена в средния отвор на северната конха, преграждаща пътя от наоса към обходния коридор.
През епохата на феодализма църквата е изографисана за втори път, като на места новата стенопис следвала системата на разположение – в пана, фризове и медалиони – на по-старите от VI век – но ги запълвала с други сюжети и изображения. В северната част А.Фролов описва Архангел Михаил със скиптър в ръка и облечен в императорски костюм. С интензивно жълта боя е показан златния нимб около главата му, крилете и косите му са кафяви. Изобразен е и Свети Георги – яхнал бял кон, с вдигната ръка, държаща копие, апод лявото му рамо се вижда богато украсен щит.
Друг вид изображения са описани от Андре Грабар, работил в България през 20-те години на XX век. Това са специална група медалиони в перлени рамки, разположени главно върху широката северна арка. Самият Грабар на това място е виждал 18 такива медалиона с бюстови изображения на крилати млади жени и стигнал до извода, че това всъщност не са ангели, а гении – персонифицирани човешки добродетели и природни стихии.
През втората половина на XI и XII век около църквата възникнал средновековен некропол. Гробовете се откриват предимно на външната северна страна, както и южно и югозападно от църквата, а изолирани – дори под нивото на северния обходен коридор.
Изглежда армиите на рицарите от IV кръстоносен поход,които действали в околността от началото на XIII век, засегнали пряко храма.
Днес обектът „Червената църква” е социализиран благодарение на европейски проект по ОП „Регионално развитие”. Извършена е реставрация и консервация на руините и стенописите в храма и е построена приемна сграда за посетителите с удобна връзка до нея.