Животът край хълма е започнал с изграждането на селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. При разкопките са открити легендарните тракийски двуостри брадви - лабриси. Те са правени от бронз, с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, по-скоро се използвали като оръжие. Рудникът е бил обитаван сезонно, хората са прекъсвали работа през есента и зимата. Но имаме следи от леки конструкции на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал. Каква е била технологията на траките, които са взели най-богатата част от находището на Ада тепе?
Парчетата руда са хвърляни в огъня за да се нагорещят, след това са охлаждани в студена вода, като процедурата се повтаряла няколко пъти, а после се натрошавани с хромели. След това парчетата били слагани в специални съдове под формата на корито. След нагряване златото се разтапяло и потичало през специално чучурче. Тази технология, възстановена и изпробвана от археолозите, доказва, че траките наистина са най-старите миньори, добивали злато.
Благородният метал от Ада тепе бил продаван по северното крайбрежие на Егейско море, а Микена била един от най-големите вносители.
Предстои и отварянето на специален музей в Крумовград, в който ще има модерна експозиция с 3D възстановка на минната галерия за представяне на културно-историческото наследство на Ада тепе и региона от бронзовата епоха до византийско време.
Учените,тепърва ще търсят отговор на въпроса защо златодобивът от богатото находище е бил спрян още в средата на второто хилядолетие преди Христа. Дотогава легендите ще продължат. Твърди се, че от златото от Ада тепе е във Вълчитрънското съкровище. Както и че голяма част от несметните богатства от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото.
Според един от митовете с ценния метал оттам е изкован мечът на Ахил, с който той се е бил в Троянската война.
Според друго предание златото на Ада тепе е свързано и с една от най-големите исторически загадки - митичният цар на Микена, който превзел древния град Троя и за когото се разказва в поемата на Омир "Илиада".
И до днес тя се нарича "Маската на Агамемнон", изложена е в Националния археологически музей на Гърция в Атина и събира милионни туристи всяка година.
https://goo.gl/photos/fxwM8feLdTV6rqFm7
https://photos.app.goo.gl/YWCKvJTS2RjIsaBm2
https://photos.app.goo.gl/GWXbifvUuxJu3hJV2
Траките, живели преди хилядолетия по нашите земи, са били добри рудари и металурзи. Едно от местата, където са открити следи от тази дейност, е възвишението Ада тепе в Източните Родопи, недалеч от днешния Крумовград. Това е най-ранният известен до момента рудник за добив на злато в Европа. Учените го датират във второто хилядолетие преди Христа – времето на Микена и на Троя. Установено е, че и в наши дни районът е богат на залежи от злато. Български археолози започват да разплитат тайните на древното рударство на Ада тепе още през 2005 г. От 2010 г. Националният археологически институт с музей при БАН работи по проект за спасително археологическо проучване на древната мина. Той е финансиран от фирмата "Болкан Минерал енд Майнинг", получила концесия за експлоатация на златно находище край Крумовград. 2,5 млн. лв. са средствата, предвидени за научни изследвания на Ада тепе до 2014 г. Поради изключителната ценност на обекта не само за нашата, но и за европейската наука, в неговото изследване участват освен български и германски археолози. Привлечени са също над 20 чуждестранни специалисти от различни научни сфери, пет чужди лаборатории и университети. Досега са открити останки от работни площадки, от жилища и от каменна крепостна стена, ограждала през късната бронзова епоха най-високите части на върха. Различни каменни сечива, с които е преработвана рудата, и древни глинени съдове са също сред находките, на които са се натъкнали учените. Около 5 тона керамика, открита само през изминалата година, очаква да бъде научно обработена. Според д-р Христо Попов, ръководител на изследванията, древният рудник е нестандартен археологически обект. Можем да си го представим като стара фабрика, където е бил добиван ценният метал и откъдето са идвали богатите ресурси за прочутите златни съкровища на тракийските царе, познати ни от музейните експозицииЗа първи път се правят геофизически проучвания на стар рудник в България – За първи път се прави детайлно лазерно-въздушно сканиране на археологически обект у нас с много висока разделителна способност. Изграждат се дигитални топографски модели, които са с много по-голяма точност от стандартните топографски карти. Тази технология ни позволява не само да нанасяме това, което сме открили, върху добра топографска подложка, но и да откриваме археологически структури в труднодостъпни местности. За първи път използваме големи серии от Въглерод 14 за датиране на бронзовата и желязна епоха в България. От научна гледна точка това е много важно, защото дава възможност с абсолютна точност да се установи времето на това, което се е случвало на Ада тепе.Нашата цел беше с помощта на копия на стари сечива от камък и дърво и с методи, използвани в древността, да се опитаме да добием злато от кварцовите жили на Ада тепе . – Експериментът мина на два етапа. В края на септември успяхме да добием с помощта на дървени сечива скална маса, да разкрием една от богатите рудни жили, за които вече имахме информация. След това с огън нагорещихме кварцовата жила. Това е стандартен метод, използван в миналото, чрез който кварцът става по-лесен за обработка. Близо цяло денонощие нагрявахме скалата и успяхме да добием около 350 кг. богата на златно съдържание руда. След това тя беше сортирана от специалисти и смляна като фино брашно, което после промихме. Успяхме да добием около 30 грама злато. Този експеримент беше много полезен за нас, тъй като получихме нагледни отговори на някои от въпросите, които ни вълнуваха – за развитието на тогавашното общество, за технологиите за добив на злато, които са владеели.