Златният рудник и маската на Агамемнон
Добивът започнал преди 3500 години - по времето на траките
С ценния метал от Ада тепе бил изкован и мечът на Ахил
В Източните Родопи, близо до Крумовград, на възвишението Ада тепе е имало древен рудник. Добивът на злато там започнал преди 3 500 години по време на траките. Хълмът се смята от археолозите за най-старото находище на злато в Европа, експлоатирано близо 700 години.
Рудник от Микенската епоха нямат дори гърците
Единственият подобен обект в света, по-стар от българския, се намира в Южна Грузия. Подобни рудници от островите на Гърция и по егейското крайбрежие са разработвани над 800 години по-късно.
Наричан Златният остров, хълмът е обект на усилени археологически проучвания, започнали още в самото начало на ХХ век. Изследователите установяват, че златото от тепето е добивано в открит рудник с фронт от над 80 метра. Смята се, че добиваните количества злато са били огромни.
Античното обручище, градено през ІІ – ІV в. е малка част от голямото имение на римлянина от тракийски произход Тит Флавий. Името му научаваме от запазеният и до днес надпис над централният извор, който гласи: „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита”.
Античната куполна гробница се намира на около 1 km от град Поморие, (Област Бургас), на 300 m от автомобилния път Поморие – Бургас. Разположена е в района на Станцията за овощарство. Архитектурата на съоръжението е уникална за Балканския полуостров. Гробницата датира от ІІ – ІІІ в.сл.Хр. Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей (хероон) на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвани религиозни ритуали посветени на култа към слънцето. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана някога в България и е единствена по рода си на Балканския полуостров. Представлява комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей (хероон) под насипа на надгробна могила.
Казанлъшката гробница е открита случайно на 19.04.1944 г. от войници при прокопаването на противосамолетно убежище. Изградена е на нивото на околния терен и е ориентирана в посока север-юг с вход от юг. Състои се от коридор, правоъгълна предгробна и кръгла погребална камери.
Съоръжението под могилата е разкрито през 1993 г. и представлява гробнично-култов комплекс развит на площ 100 кв.м. Състои се от шест помещения, едно от които е саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли.
Шедьовър на тракийската архитектура е храмът-гробница в могила Шушманец. Състои се от коридор, фасада, преддверие и кръгла камера. Коридорът е изграден от речни и ломени камъни, някога е бил с дървена покривна конструкция с керемиди. В древността фасадата е била украсена с фронтон, за което свидетелства намереният при разкопките антефикс с форма на полупалмета.