Яврово е родното място на класика на българската литература Николай Хайтов, на художника Борис Димовски, на писателя Васил Колевси, на общественика проф. Гълъбов и други дейци на науката и културата.
Първото историческо сведение за Яврово се съдържа в Устава на Бачковския манастир от 1084 г. Като най-вероятно е било заселено още през VI-VII в. от славяните. Произходът на името на селото се свързва с богинята на слънцето Аврора.
Църквата "Света Богородица" е завършена през 1857 г., а в околностите на селото има още 8 параклиса посетени на различни светци. Друго важно културно средище за явровци е читалище "Пробуда", построено през 1923 г. В него се помещава библиотека и музейна сбирка, съдържаща исторически и етнографски материали , отразяващи бита и духа на селото през годините.
Всяка година в последната събота на май се празнува "Изнасянето на иконите" ("Вдигане на куните")
Църквата "Св. Богородица" е на 160 години. През 1854 г. при изкопаване на основите й е открит подземен параклис – наричан още "катакомба" – с икона на Св. Богородица от 1735 г., плоча от 1818 г. и статуя, която до 1912 г. била в "новата" черква, а сега се пази в Археологическия музей в София. Подземния параклис бил зазидан под пода на новата черква. Важно е да се посети и местното аязмо, от което местните хора вярват, че извира светена, жива вода.
От чешмата пред църквата ни наблюдава ликът на писателя Николай Хайтов. Навярно родопската му душа броди из Яврово и го насища със своята любов към родния дом. В своята книга "Миналото на Яврово, Девин и Манастир" авторът пише, че Яврово е центърът на вселената. До сетния му дъх неговото село е било най-прекрасното място на Земята за него. Вярвам, че нашият свят започва от мястото, където се раждаме и растем и от семейството. Здравите корени крепят силни и устойчиви дървета, та ние хората трябва да помним къде е началото на нашия жизнен път. По-нататък в книгата си Хайтов описва най-важните черти на своите съселяни: "Явровският селянин е трудолюбив. Нуждата и немотията, постоянните му спътници в живота, напрягали силите му и развили до крайна степен трудовите му качества, направили го по-упорит и от "горнешките" овчари, и от полските му съседи." Други отличителни качества са: чистата нравственост, честта и силната емоционалност. Все качества, които липсват у голяма част от съвременните човеци.
Яворово грабва с духа си и запазената самобитност.Такива са и къщите за гости в които може да се отседне. От селото разположено амфитеатрално над Тракийската низина,се открива изглед през Средна гора до Стара планина в хубаво време. Родопско гостоприемство лъха от всеки ъгъл.История ,култура и местна гордост,са емблемата на това интересно място.