Село Косово сгушено в по-ниските части на Родопите, това вълшебно място съхранява вековна история, съхранена архитектура и силна вяра, увековечена в многото параклиси разпръснати навсякъде. Село Косово е едно от малкото селища в страната, които са запазили възрожденския си дух. То е типичен пример за съхранена родопска възрожденска архитектура, органично свързана с природната среда. Дивите пътеки на Косово са най-добрият начин да усетите духа на Родопите, да почерпите енергия от непокътнатата природа и да се насладите на чудни гледки.
Първите заселници идват през 18 век от село Старо село, до манастира Бяла Черква. По-късно се присъединяват няколко семейства от село Мергиле, а накрая и от село Селце. Така се образувало днешното Косово.
Поминъкът на населението бил скотовъдство, земеделието, кираджийство и зидарство.
Според исторически източници "Моралът на местните е бил строго пазен – всеки живеел в семейство". Макар, че повечето били неграмотни. А колкото грамотни е имало, те са се учили да пишат и да четат по гръцки. Българският език започнал да се изучава след Освобождението.
Разцветът на Косово настъпва към края на 19 век. От тогава са и повечето останали до наши дни къщи.
Селото се радва на мек климат през всички годишни сезони. През зимата има много слънчеви дни, а през лятото гъстите дъбови борово гори осигуряват прохлада. Птичите песни са незабравими през пролетта, както и багрите на дърветата през есента.
През 2004 година са реставрирани едни от най-емблематичните къщи в Косово от майстори с богат опит в съживяването на прочути родопски паметници на културата, като Агушевите конаци (с. Могилица) и част от къщите в с. Широка лъка.
Косовските къщи са запазили духа на Родопите. Хаджийската къща е душата на комплекса. Тя е първата, възстановена и отворена за гости.В нейния двор се намира и механата. Гаватовска къща заради стръмния косовски релеф е изградена на няколко нива, с няколко отделни входа. Елиновската къща е кацнала на върха на Турската махала – едно от най-високите места в селото и изгледът от нея е великолепен. В нея някога се е помещавало първото килийно училище. Тя също е паметник на културата.
Интересен факт за самото село е това, че това е то е с най-много паметници на културата в община Асеновград - общо 63. С впечатляващ облик се отличават църквата "Успение Богородично", костницата, параклисите "Свети Павел" и "Света Неделя", старата ковачница, училището. Името му има интересна история. Местни жители отишли при тогавашния турски владетел на селото и поискали да им бъде разрешено да построят църква. Той им казал, че може да го направят, но при условие, тя не по-голяма от параклис, който да е с височина до два метра. Хората обаче решили да "прескочат" заповедта му. Изградили църквата и на празника Успение Богородично, когато било откриването, те поканили и ръководителя на местната власт.
От уважение той приел поканата. Отивайки на празненството той видял, че вместо параклис, хората са съградили голям храм. И тогава рекъл: "Да ви се невиди и дяволското село". На турски език тази ругатня е "шейтан кьой" - буквално преведено - "дяволското село".
Населеното място се наричало така до 1934 г. Според мнозина изследователи и краеведи, след това, то е било преименувано на Косово. Името си взело от крепост, която е била разположена на мястото на старото селище, чието име е било Косевис (буквален превод - "гората на косовете"). Покрай нея постепенно се оформило първоначалното селище, което по-късно се изнесло в днешно Косово.