Красиви скални образувания край Кърджалийското село Зимзелен са съхранили в себе си преданията за дълбоката, но злополучна любов между двама млади. Скалите са силно ронливи, с червеникав оттенък, оприличават се на хора, разпръснати са на площ от 50 декара и са високи до 10 метра.
Според една от легендите момък от с. Зимзелен се влюбил в девойка от съседното село. Семейството на момчето изпълнило желанието му да вземе хубавата мома за своя жена, вдигнали голяма и тежка сватба. Сватбарите повели забулена невестата към селото на младоженеца. Изневиделица духнал вятър и открил лицето й. От чудната й прелест били омаяни всички, но най-много свекърът, в ума на който се промъкнали нечисти помисли. Бог видял всичко това и за да го накаже, го вкаменил – него, момичето и всички сватбари. Останал само момъкът да лее горчиви сързи по любимата си и да проклина участта си. Поискал и той да се превърне в скала, за да остане там, при любовта на сърцето си. И днес могат да се видят фигурите на нещастните младоженци и непресъхващата локва от сълзите на младоженеца до тях.
Друго предание разказва, че сватбеното шествие било настигнато от разбойници, главатарят на които толкова се възхитил от красотата на невестата, че я поискал в откуп. Когато не я получил, наредил да избият всички. В този миг те се вкаменили, а червеният цвят на скалите останал, за да пази спомена за пролятата кръв. Преди гибелта си младоженците застинали в страстна целувка, която и днес може да се види встрани от вкамененото шествие.
Това пази за мястото паметта на народа. А според научните обяснения преди 35-40 милиона години тази част на Родопите е била дълбоко дъно на неспокойно море. Тук в резултат на подводна вулканична дейност се образували риолитовите туфи. След оттеглянето на водите, в следствие действието на слънцето, вятъра и дъжда се образували и причудливите скални фигури. Никой обаче не може да даде обяснение защо точно сватбарите е решила да извае природата.