Погледнат отвисоко – от стената на язовир Студен кладенец или от извисяващите се над него скали на крепостта Асара, каньонът прилича на напукана и изсушена от слънчевите лъчи почва. Някои описват мястото като лунен пейзаж, а Вашето въображение би могло да го обрисува и по друг начин – така, както Вие самите ще го усетите и почувствате, когато го видите на живо. Наричат каньона дяволски не само заради спиращата дъха гледка, но и заради легендите, които се носят за него.
Тук природните сили изваяли страшни и дълбоки дупки по коритото на реката (в действителност дълбочината на някои надхвърля 25 метра), а който паднел в тях, не излизал никога от там – нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повличала към тъмния неземен свят, откъдето връщане няма. Скалите от двете страни на речното корито са сравнително близко разположени една до друга – дотолкова, че понякога ти се струва, че само с един скок и ще преминеш отсреща. Но не всеки успявал да направи този скок. Само истински смелите, тези които били способни на "дяволския" скок можели да прескочат реката, без да паднат в опасните й води. Онези, които не могли да се справят, водата повличала – безвъзвратно и завинаги. Според стари предания това място било дело на Шейтана (турското название на Дявола). Само той можел да създаде подобно страшно, опасно, но и много мамещо с красотата си място. Това са митове и легенди, съхранили се в народната памет. Те придават на Дяволския каньон онзи трепет и очарование, каквито нито една научно обоснована теория не би могла да изгради.
Учените, разбира се, дават своите логични обяснения за местността. Когато наблюдавате околността, ще Ви направят впечатление "напуканите" по изключително правилен начин скали. В геологията те са известни като призматично напукан латитов поток. Те са с вулканичен произход и са резултат от застинала тук лава. Преди милиони години в тази част от коритото на реката в резултат на активна вулканична дейност са се образували кратери, които по-късно били частично разрушени от водата. В района се формирали големи минерални жили с кварцови и халцедонови включения. Преди буйните води на Арда да бъдат укротени в язовир Студен кладенец, бързата вода носела отломки от тях като в резултат на въртеливото движение при среща със скалите те ги стържели и постепенно започнали да ги разяждат. Оформили се вдлъбнатини, които с течение на времето ставали по-големи. Така се появили големи дупки в скалите, които геолозите наричат "абразивни кладенци", тоест образувани от стържещото действие на по-твърди скали. Големината на кладенците е различна – от съвсем малки с диаметър 20 см. и дълбочина 10 см. до огромни с диаметър до 8 метра и дълбочина до 15 метра. Кладенците са укрития на много риби и земноводни. Освен обитателите на водите, тук ще видите и някои защитени видове птици, каквито са лешоядите, кръжащи край скалите на надвисналата над язовира крепост Асара.
На Дяволския каньон може да се любувате отвисоко, от самата язовирна стена, но по-впечатляващо е усещането, когато слезете при коритото на реката, където ще видите и абразивните кладенци.
Под с. Студен кладенец се намира мост над реката, който също носи името Дяволски. Впечатление прави скалата, в която е оформен процеп, през който минава стар път. Преди години мостът свързвал двата бряга на Арда. Сега от него са останали колоните му.