Пещерите тип утроба са често срещани в Родопите, те носят своята символика и въплъщават култа на траките към Богинята майка и плодородието. Такива могат да се видят на Пармаклъ кая, на Харман кая и други места, най-вече в Източните Родопи.
Но най-внушителна и най- популярна е пещерата Утробата, наричана още Вулвата или Проходна, която се намира в близост до язовир Кърджали. Тя датира от ХІ-Х в. пр. н.е. и е функционирала като тракийско светилище, в което са били извършвани обредни ритуали в почит на Богинята майка. Пещерата представлява естествен процеп в скалата с първоначална дълбочина от 16 метра, височина на отвора 3 метра и ширина 2.5 метра. По-късно тя е била изкуствено дооформена, така че дълбочината да достигне 22 метра, а в дъното й е бил направен олтар с височина малко над метър. Там точно по обяд през специално изсечен процеп прониква слънчев лъч, който поради специално изсечения вход на пещерата придобива формата на светлинен фалос и достига до олтара, като по този начин се осъществява символичното оплождане на утробата. Този светлинен ефект е най-ясно забележим през месеците, когато слънцето е ниско над земята (зимата, когато денят е къс) и почти не се проявява, когато слънцето е високо разположено (през летните месеци). Пещерата е с идеална ориентация север – юг, като входът неслучайно е от юг – от посоката, от която слънцето най-дълбоко би огряло и проникнало в нея. По стените на пещерата постоянно се стича вода, въпреки че районът е скалист и принципно безводен. В околността извира река Перперешка. В Утробата се наблюдава и друг ефект – звуков, въпреки неголемите размери на пещерата, тук акустиката е силно изразена. Твърди се, че в Утробата има изключително силни енергийни полета, които повлияват някои от функциите в човешкото тяло. Според някои легенди тук не трябва да стъпва жена, която не е раждала, защото никога повече няма да може да зачене. Други поверия налагат точно обратното твърдение – че край олтара трябва да минат онези жени, които искат, но не могат да заченат