До пещерата се стига по туристическа пътека, която започва от хижа "Марциганица" разстоянието се изминава в рамките на 20-30 минути. И тъй като районът там се намира в резерват, трябва туристите да се придвижват по маркираните пътеки, без да се отклоняват от тях. Там е забранено брането на билки, лагеруването, паленето на огън, с тези неща туристите трябва да се съобразяват.
Пещерата е проучена за първи път през 1963 година. Благоустроена е за посещения от местно туристическо дружество през 1990 година, но постепенно е занемарена. През 2012 година е възстановена със средства по Оперативната програма "Околна среда", а от 2018 година я стопанисва асеновградското общинско предприятие "Туризъм".
Общата дължина на пещерата е 44 метра, денивелацията е 14 метра, има обезопасена стълба, стигаща до дъното. Отворът с размери 60-70 сантиметра и дължина 7 метра, води отвесно в единствената голяма зала в дъното.
Могат да се видят сталагмити, сталактити, сталактони. Има и струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Изваяните от природата различни образувания провокират въображението на всеки, който навлезе в този магичен и причудлив свят. Между образуванията се виждат и синтови езера, в някои от които има пещерни бисери.
Добростанският карстов район е определян като вторият по богатство на пещери след карлуковския. Над 250 са картираните пещери. Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Гаргина дупка и Иванова вода. Изключително известни са и други 3 пещери - Дружба, Ледница, в която снегът се задържа до юни-юли и Топчика - тя се намира над коритото на река Сушица и там са открити рисувани от първобитни хора изображения на кон, козел и елен. Влизането в тези пещери е забранено.
Единствената социализирана пещера, в която туристическите посещения са разрешени, това е Добростански бисер.