Всяка година на 3 март и в края на месец август се качваме до връх Свети Никола, за да сведем глава пред подвига на загиналите за Свободата на България. Там е издигнат паметникът на Шипка, известен още като Паметникът на свободата. На това място през лятото на 1877 година се е провела Шипченската битка.
Паметникът на Шипка е сред основните забележителности у нас, които посещават чуждестранните туристи. Но всъщност каква е историята и символиката на му? Ето няколко факта:
- Идеята за изграждането на паметника се ражда през 1879 година, а решението се взима от живите ветерани опълченци на конгрес през 1920 г. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ.
- Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изгражда монументалната фигура на лъва.
- Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх Свети Никола е тържествено открит от цар Борис III.
- Камъните за направата му са се обработвали на ръка и са били извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се пренасял чрез катъри от Мъглиж и Енина, като е трябвало да се създаде изцяло нов път.
- Епично е било строителството на паметника. Стигнало се дори до първия по рода си контролиран взрив, за да може изработената метална врата на паметника да си пасне на мястото си.
- Месинговият лъв пред каменната кула е отлят в Софийския военен арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров. Идеята е била да бъде поставен върху паметника, но по-късно се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. Заради това лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника. Той е с дължина 8 метра, височина 4, а теглото му е около 12 тона. Бил е сглобен от 53 отделни парчета.
Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност
- Паметникът на Шипка представлява средновековна кула от доломит с форма на пресечена пирамида. Височината му е 31,5 м. На останалите три страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора и Шейново, а победата над турските войски бива олицетворена от женска фигура.
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци
- На приземния етаж на паметника и днес стои голям мраморен саркофаг. В него се пазят част от костите на руските войни и българските опълченци. Тесни стълби водят до върха на кулата, от която се откриват невероятна панорама към връх Шипка, паметникът на Бузлуджа и близките градове. На всеки етаж са разположени копия на български бойни знамена, оръжия, снимки и документи.
- До паметника на Шипка водят 890 стъпала, но какво са те пред българския дух? Разбира се, има и автомобилен път, който в момента е в ужасно състояние. Той води почти до монумента.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея.