Агушеви конаци
В родопското село Могилица се намира най-големият късносредновековен феодален замък без аналог на Балканския полуостров - Агушевите конаци. Агушевите конаци се състоят от три последователно свързани двора с жилищни и стопански сгради и изолирани един от друг с вътрешни зидове. Във всеки двор се е намирал по един кладенец, жилището на господаря, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения. Те са паметник от национално значение от 1964 година. Намират се в центъра на село Могилица на полегатия бряг на река Арда.
Комплексът от сгради в Могилица е изграден в началото на ХІХ век за около 20 години от трима местни майстори за Салих Ага и неговите трима синове. Първата част е завършена през 1825 година, а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите.
Шест поколения са живеели в конака до 1949 година, когато фамилията е била изселена в Еленско и Русенско и Агушевите конаци стават държавна собственост. Но след 2000 година държавата ги връща на наследниците на Салих Ага и в момента те са частна собственост. Малка част от фамилията днес се е върнала и живее в Смолян. В края на ХХ век Агушевите конаци са реставрирани и превърнати в етнографски музей.
Преди изграждането на конаците в Могилица, в съседното село Черешово в периода 1780–1810 година, Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен, но пък може да се види на картини в сегашния конак.
Замъкът има 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Комплексът от сгради е построен от трима майстори в продължение на 20 години - от 1820 до 1840г, за богатия турски феодал Салих ага и тримата му сина.
Фамилията е била доста образована. Пътувала е често на различни места. Така се е образовала, осен това така е и търгувала. Именно от там са знаели и чужди езици:
На приземния етаж се е намирало хладилното помещение, където се е съхранявало млякото и сиренето. На втория етаж е живяла фамилията. Посреща ни огромен просторен коридор. Нашият гид ни показа уникални стаи, оборудвани с най-модерната инженерна мисъл за времето. Всяка стая в Агушевите конаци, където е живяла фамилията, е оборудвана с огнище и баня. Кухнята на фамилията в Агушевите конаци е оборудвана с огнище, освен това в стените има отдушници през които е излизала миризмата от готвенето,а също така кислородът от тях е спомагал за подсилване на огъня. Детската стая в конака е доста голяма и притежава още една стая до нея в която се отглеждали всички деца на фамилията. От втория етаж се излиза навън, където се намира вторият двор, който е построен на по-високо ниво. Щорите по прозорците са изолирали слънчевата светлина отвън, а отвътре топлината. На третия етаж, са настанявали гостите и търговците. Разкрива се просторен коридор, а на тавана има запазена уникална дърворезба. На миндера под тавана "Слънце" са посрещали гостите и търговците. В голямата стая, където са настанявали гостите има още една тайна стая със замаскиран вход. Носи се легенда, че от тайника са се подлушвали и така са научавали големите търговски тайни. Другата стая, която веднага прави впечатление е така наречената "Най-светлата стая", в която се е помещавала библиотеката с над 400 тома книги. Част от тях са запазени и до днес в НБ "Иван Вазов" в Пловдив. Агушевите конаци е най-големият запазен феодален ансамбъл в Родопите. Те са свидетелство за традициите при градежа и архитектурата на аристократичното късносредновековно жилище. С екипа ни се изумихме от внушителните пространства и придобивки, които са имали за времето си. Кулата е разположена в югоизточната част на конака и наподобява на морски фар. Отвън тя е украсена със стенописи, а вътрешното архитектурно оформление е изпълнено от чам, орех и череша. Струва си човек да посети това място, защото несъмнено ще се вдъхнови.