Махала в източните Родопи, разхвърляна на километри площ. Далеч от пътищата старото селище се е обезлюдило отдавна.В момента в трите части които са отдалечени на километри една от друга живеят не повече от 10 души. От трите хребета на които са кацнали китните родопски къщи се открива приказна панорама.За съжаление повечето къщи бавно се рушат. Района е богат на следи от древен живот за което свидетелстват мегалитните паметници. И останките средновековната крепост почти са изчезнали в превземащата ги растителност.По скоро човек среща свободно движещи се крави и кози отколкото хора.Тук сякаш времето е спряло. мястото напомня за отшелници оттеглили се в своя собствен свят далеч от суетата. А преди селището е процъфтявало, за което свидетелстват големите къщи на два ката, и арката на моста който пресича стръмните скалисти склонове надвесени над реката. Той е бил връзката по стария билен римски път, пресичащ Родопите от Беломорието към Тракия. По него са се придвижвали кервани със стоки, и пътници. Но сега безвремието е превзело и пътя и моста.
https://photos.app.goo.gl/QgM9OX2vCmTAoGoh1
https://goo.gl/photos/mHGZfxoSvaGpa6hb7
Махала Мурга- Олан кая–приказки в камък
Тракийска крепост Каракаялъ се намира на едноименния връх, югозападно по права линия от центъра на село Мурга. Крепостната стена е изградена от ломени камъни без спойка, в момента е във вид на каменен вал. Изградена е на връх със много стръмни склонове.
Района е осеян със скални обредни комплекси, сякаш траките не са пропуснали никоя скала. Специфичния скален терен предразполага човек да напрегне фантазията си виждайки причудливите му форми. На места границата между природните форми и тези дооформени в древността от човешка ръка е много тънка.
По склоновете са накацали китки от родопски къщи.Мурга се простира на км. Площ със своите махали от по десетина къщи.За съжаление голямата част от тях отдавна са напуснати от стопаните си и се рушат. В махалите живеят едва десетина човека постоянно.
Олан кая има височината на 12 етажна сграда и формата на забита в земята с острата част надолу бухалка. Погледната от определен ъгъл, е оприличавана на гигантска статуя с форма на човешко лице, изправена над реката. Това е една от най-грандиозните и същевременно най-слабо познати забележителности в Родопите. Издига се насред стръмен, ронлив и трудно достъпен сипей в обезлюдено от хората, но ненапуснато от дивите животни място. Изкачването на стръмния склон към нея е огромна тръпка и своеобразен риск, защото всяка грешна стъпка по него може да Ви повлече надолу по отвесния бряг на реката. Трудната достъпност заедно с изолираността на района, в който се намира феноменът, обяснява защо е по-вероятно да срещнете сърни и диви свине, отколкото хора наоколо. За формирането на скалата и до днес няма категорично обяснение. Предполага се, че се е образувала в резултат на поетапното свличане на сипея през годините и заедно с намесата на вятъра, гравитацията постепенно разкрила Олан кая пред очите на хората. Така скалата се "раждала" с всяка изминала година, затова я нарекли "раждащата се", още "разкриващата се" скала. По непотвърдени данни се смята, че с всяка следваща година Олан кая "нараства" на височина заради свличането на сипея и разкриването на основите й. Сред малкото останали в съседните махали жители пък се носи мълва за златото на Олан кая и необяснимо енергийно влияние. Каквото и да се говори за нея, категорично можем да заявим, че това е едно от най-дивите и най-красиви места в Родопите. То е толкова изолирано от света, че накацалите по съседните хълмове къщи на Мурга пораждат безброй въпроси и будят недоумение как оцеляват малцината останали в тях хора – без телевизия, без електричество, без магазини и пътища. Те живеят тук далече от цивилизацията, но близко до корените си.