Край с. Горно поле се намира един много интересен и непознат паметник. Скално изсечен релеф на танцуващ човек. Релефа не е проучван сериозно и за него се знае много малко.
В родопите се намира малката махала Извор.Точно над нея се издига внушителната снага на Саръ кая. Скалното светилище с пещера и извор в нея е вероятно обожествявано още в древността.
За градежа са използвани масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Най-добре запазена е западната страна на обекта, където са запазени десет от каменните блокове. Близо до центъра на съоръжението е открита керамика от I в. пр. Хр.
Малко известно е, че Белинташ е част от така наречения свещен триъгълник, включващ още няколко свещени и култови места в Родопите, а именно манастирът Кръстова гора и Тракийското светилище – Караджов камък. Интересен факт е, че и от трите места могат да се видят останалите 2. От върха на платото Белинташ можем да видим, както Кръстова гора, така и Караджов камък. И трите места са заредени със изключителна енергия и много положителна сила, както твърдят местните, и на трите има следи от култови действия в миналото, както и всичките в някакъв етап от съществуването си са били много силно почитани от местните. Особено Караджов камък и Белинташ се смята, че са били един от най-големите култови центрове за траките, живели в Родопите.
Под връх Турската куля в Родопите се намира един малко познат древен паметник -кромлех. Останките от каменния кръг ограждащ свещено пространство под каменната пирамида на върха, крият тайните си и до днес.
Още от древността хората са смятали мястото за специално – траките са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива. Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни.
По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.
Фурнаджика е от типа скалноизсечени гробници с отвор отгоре, предшествали долмените. Като цяло, се свързват с траките и са датирани в периода XI – VIII в. пр. Хр.