Неяснотата за времето на възникване манастира, не пречи да бъде изяснен един друг факт от историята му, а именно, че изборът на мястото му не е бил случаен. Той е изграден до свещен извор, който впоследствие е преустроен в манастирско аязмо-параклис „Св. Св. Козма и Дамян“. Долът, започващ от извора, продължава на север до друго сакрално място – местността „40-те извора“, където е съществувал култов център още от праисторически времена. Западно от манастира се намира връх Свети Илия, в най-високата част на който, на мястото на днешния едноименен параклис, е съществувало още едно светилище. И интересно е, проявяващата се в случая сакрална геометрия, в която при мислено съединяване на посочените три обекта (манастира, м. „40-те извора“ и вр. Св. Илия) се описва форма на равнобедрен триъгълник, като на върха му се явява Мулдавският манастир.
Манастира "Св. Петка" възниква в края на Второто Българско царство. Той се споменава в асеновградските хроники от 1519-1538 година под името "Св. Параскева", което свидетелствува, че тогава той е съществувал. Понеже в никакъв случай не може да се предположи, че той е строен по времето на турското робство, трябва да се предположи, че тази малка манастирска обител е строена през Средновековието - най вероятно по времето на цар Иван Александър, който е строял и щедро подпомагал манастирите.
Три пъти бил разрушаван от поробителите, а след това бил възстановяван от родолюбиви българи. Запазеният ктиторски надпис над входната врата свидетелствува, че последното възстановяване е станало през 1836 година.
В годините на робството манастира е важно книжовно средище. По онова време той разполагал с богата библиотека и с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени.
Тук често отсядал апостола на свободата - Васил Левски, из честите му обиколки из този край. Запазено е и скривалището му под бившата игуменарна. При входната врата е поставен барелеф с образа на Апостола и всяка година на деня, в който се отбалязва годишнина от обесването му, тук идват организирано много туристи и граждани за да почетат паметта на великия българин.
В средата на манастирския двор се издига просторна и висока църква с обширно преддверие, а особено интересна е откритата аркада, поддържана от седем зидани колони.
На югоизточния и край се извисява камбанарията.
През 1946 година църквата се е срутила, като оцелели само преддверието и аркадата. През 1951 година тя е била реставрирана. Стенописната украса била дело на известният живописец от тревненската школа Кръстьо Захариев. Стенописите са изпълнени с голямо майсторство в меки пастелени тонове.
Интересен е ктиторският портрет на Петко Неделчев и сина му Неделчо.
Под южния портик, от двете страни на входа са изрисувани славянските първоучители св. св. Кирил и Методий.
Светиците с името Параскева-Петка
Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много местни църкви. На нея са посветени и много храмове.
Редно е, обаче, да различавамеПреподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи църква почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) - място на поклонници от цял свят.
Преподобно мъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.
Великомъченицата Параскева Иконийска , родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.