Манастира е бил гнездо на бунтовници и борци срещу турската тирания. Наличието на единствената запазена от времето на хайдутите кула в ансамбъла е свързана с името на прочутия Ангел войвода, потвърждава ролята на манастира в борбата срещу поробителя.
Според Николай Хайтов: Ангел войвода е дал, изглежда, парични помощи при изграждането на манастира „Света Неделя”, с които е била издигната наричаната и сега „кула на Ангел войвода”, където според преданието се е крил той, когато е идвал в манастира. За неговите посещения там, за юначеството му и сега между населението от съседните села се разказват най-различни предания.
Ангел минавал за покровител и на Бачковския манастир. Веднъж, като отишъл там, забелязал, че манджите си калугерите варят във вехти казани. Като сметнал, че е от беднота, дал пари да се достави един огромен казан, който да хваща 1000 оки манджа. Наивният войвода не знаел хитрините на фанариотските калугери, които „пей давали” да минават за бедни и да предизвикват състрадание у своите „благодетели”.
За основаването на манастира Света Неделя още още две легенди . Според едната той е изграден около свещения лековит извор който в момента е каптиран в неговото аязмо.Разкопки на археолога Петър Детев разкриват останки от тракийско селище в близост до него. Според легендата траките са почитали лековития извор който лекувал очни болести. Местните жени разказват как извора излекувал зрението на римска императрица, и тя заповядала да се съгради светилище около него. Във втория си вариант легендата твърди,че на извора лекувала зрението си любимата жена на местния паша. Благодарен за местните,че му посочили лечение той им издействал разрешение за построяване на манастир. Вероятно втората легенда има зрънце истина, понеже в последните години при проучвания на османските архиви от Дамян Борисов са открити документи доказващи,че разрешение за строежа местните християни са получили със застъпничеството на местния управител от Конуш.
Манастира е един от запазените в полето манастирски ансамбли, който е обявен в началото на 70-те години на XX век за паметник на културата. Възниква като резултат на силната българска съпротива на будното население, срещу опитите на цароградската патриаршия да асимилира духовно този край. Този манастир е бил голямо просветно огнище , където работи местна книжовна школа. Освен нея в мнастира се помещава и 18 класно килийно училище - просветител на полското и природопското население.
Известен още като Араповски. По предание е основан през 1855 година. Построен е през 1856 година с волни дарения на местното население. Граден е от Юговски майстори, начело със Стоян Гудевски. Също така са взели участие и бачковски каменоделци.
През 1878 година е опожарен от отстъпващите турски военни части. Днес възстановено и запазено е само западното крило.
Манастира е бил гнездо на бунтовници и борци срещу турската тирания. Наличието на единствената запазена от времето на хайдутите кула в ансамбъла е свързана с името на прочутия Ангел войвода, потвърждава ролята на манастира в борбата срещу поробителя.
Днес от целия манастирски ансамбъл, възникнал през 1856г. е запазено само западното крило със стопанските сгради в първия и жилищните помещения с чардаци на втория етаж. Израз на борческия дух на българите, които строят манистира и като крепост, като редуват малките прозорци с тесни мазгали (бойници), са запазените следи от стенопис - борбата на Самсон с нубийския лъв - символ на нашата борба срещу поробителя.
Единствен в България е построен в равнината. Намира се на 5 километра от Асеновград.
Централно в двора е разположена църквата "Света Неделя". В архитектурно отношение тя е близка до цървата в Бачковския манастир, както и до църквата при манастира "Св. Кирик и Юлита" - кръстокуполна църква.
Изградена от бял гранит, църквата е истинско архитектурно бижу сред зеления манастирски двор. В нея се влиза от три входа - северен, южен и западен. Над официалния, западен вход е запазен надпис:
"... при архиепископ Паисий. отец архимандрит Софрония, игумена на Молдавскаго монастиря, с помощта на всички благочестиви и православни християни се созида този храм в лето 1859, септемврия 18 ..."
От този надпис е видно, че двата манастира, край Асеновград - "Св. Петка" и "Св. Неделя" са имали един общ надзор, за когото намираме писмени сведения още Станимашкото синурнаме (финансов регистър) от 1519 година.
Историята на аязмото при манастира ''света Неделя'' край село Златовръх, е пряко свързана с изграждането на самия манастир. Цялата местност около манастира е доста водниста, дори покрай самият аязмен параклис минава малка рекичка и наличието на аязмо изобщо не е учудващо. То се намира на около стотина метра от северната стена на манастира и сега е затворено.
В самото начало когато тук са слезли монаси от ''света Петка'', тук е било построено обикновено манастирско убежище и общежитие край съществуващото аязмо. Има две легенди за построяването на манастира, като и двете идват от лековитите води на аязмото и стават повод тук да се заселят монаси и да водят богослужения и т.н.
- Първата версия разказва за някой си йеромонах Софроний от намиращият се наблизо манастир ''света Петка Мулдавска'' и неговия ясакчия Али ага от кърджалийските села. След като разбрал, че Али ага имал съновидения свързани с чудотворните води на аязмото, йеромонах Софроний започнал да разгласява наоколо за чудодейните изцеления, извършени от водите на светият извор. Така местните араповски аги били наплашени и християните от околността, щедро финансирани от родолюбиви български чорбаджии започнали строителството на манастира.
На около 20-30 метра от него има чешма с потоянно течаща вода. Върху тази чешма има една много интересен релеф на лъв. Обикновено лъвът се е слагал като символ на народността на българина, символ в който каменаря успявал да отрази настроенията на едно ново време. Тук обаче случаят не е такъв. Релефа на чешмата носи символичният смисъл на пазител на строежа.