Самият Белащински манастир е зграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Ксифий. Според легендата, именно Ксифий има изключителен принос за поражението на българския цар Самуил през 1014 година в битката при село Ключ, в подножието на Беласица планина. Поради големите си заслуги към Византия и в знак на благодарност, Ксифий бил назначен от император Василий II (Българоубиец) за управител на тогавашната Филипополска област със център днешния гр. Пловдив. И тъй като плодородните пловдивски полета се нуждаели от работници, които да обработват добре земята, императорът му изпратил 15 000 от пленените самуилови войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което нарекли Белащица.
Днес, в южния край на Белащица, все още могат да се видят останки от двореца-крепост на Никифор Ксифий, а в близост до него над 1100-годишен източен чинар. Дървото е най-дебелото в България – обиколка на ствола му е 13,7 метра.
На по-малко от километър от крепостта Ксифий изградил манастира "Св. Георги Победоносец", известен днес като Балащински. Според легендата Никофор Скифий бил българин от Стара Загора, който като малък се наричал Николай. На 11 годишна възраст той бил отведен като роб в Цариград и обучен за византийски войник. Тридесетгодишен участвал в битката при Беласица планина като военачалник и заповядал да ослепят дори собствения му брат, за да не издаде българския му произход. Майката Венцислава била на 76 г., когато видяла този ужас, сторен на българите и големия ѝ син Драгомир и изрекла думите: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!”. Никифор разбрал за майчините думи, но не се разкаял. Отмъщението над българоубиеца дошло по-късно, убит е през 1029 г. при същата Беласица планина.
Белащинският манастир е опустошен от османлиите при нашествието им по тези земи (около 1364 г.). Възобновен е едва през XVIII в. от местното християнско население - българи и гърци. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен - Брестник - Белащица.
След Освобождението манастирът е възстановен, като остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.
Понастоящем Белащинският манастир е действащ, девически - в него живеят три монахини и една послушница. Храмовият празник е на 6 май, когато се чества паметта на св. великомъченик Георги Победоносец.
Голямото богатство на Белащенския манастир, с което е известен из цяла България, е целебното му аязмо. Водите на свещения извор са излекували не един и двама. Случаите на дошли тук с вяра миряни и получили изцеление са многобройни. Особено показателен е случаят на млад мъж, който дошъл тук с огромен тумор в мозъка. Докторите му казали, че трудно ще го премахнат, без да го осакатят, а шансовете му за живот след това били нищожни. Така човекът в разцвета на силите си сам дошъл да дири спасение в светата обител. Присънило му се една нощ да посети манастир на свети Георги, който се намира в Западните Родопи, само на няколко километра от центъра на Пловдив. След като пил от водата известно време туморът му се стопил до грахово зърно. Друг пример е за пловдивчанката, която в края на май дошла със силни болки в краката. Имала тежка форма на варици, от които почти се била обездвижила. Седнала на пейката близо до чешмата и поляла глезените си с водата. Наляла си от вълшебната течност и за вкъщи. След няколко дни нейни роднини дошли в манастира и изумени започнали да разказват как близката им не изпитвала никаква болка вече и ходила съвсем свободно. И много още са примерите за благодатното въздействие на водата от манастирското аязмо.....
Белашченския манастир е част от Асеновградската Света гора. Заедно с Мулдавски, Араповския, Горноводенския ,Белочерковския иКукленския те образуват една сателитна на Бачковската Света Обител манастирска общност, просъществувала през вековете.