За основаването и историята на манастира съществуват оскъдни исторически сведения, а по-голяма част от това което знаем за него черпим от местните предания.
Мястото на манастира е известно и почитано за свято векове преди въздигането на светата обител. Изворът - аязмо, който се намира в предверие на манастирската черквата, е е обект на преклонение още от тракийско време. Известно е че траките са почитали изворите и вярвали, че във водите живея и се къпят духове. Обикновено култовите извори – светилища при разпространението на християнството се превръщат в аязми. На тези свети места се строят параклиси и черкви, а понякога почитта се изразява и в издигането на манастири. Така става и с тракийското светилище при извора, около който след векове се оформя манастирът „Св. Георги“. Изворът в манастира е свързан с култа към тракийския конник (херос). При христианизацията той се трансформира в нов, сходен по изображение, християнски образ – този на Св. Георги.
Белочерковският манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел“ е разположен е в северната част на Централните Родопи, на едноименния рид, на 1621 м над морското равнище, което го прави най-високо разположената обител в България. Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес е разположено летовище „Бяла черква“. Манастирът се извисява край стария римски път за с. Хвойна, Чепеларско. До него водят криволичащи асфалтови пътища, като тези от север минават през пловдивските села Марково и Белащица. Наричан е Белочерковски заради белите камъни, от които е изградена черквата му.
Манастира "Св. Врачи", е притулен сред северните склонове на Родопският рид Чернатица. Намира се на 3 километра югозападно над град Куклен и е създаден преди превземането на българските земи от османците. Със сигурност обаче може да се заяви, че на това място още през трако-римско време вероятно е имало езическо светилище. За това сведения дават намерени при случайни разкопки през 1795 година късове от мраморни статуи и мраморна плоча с изображение на Херкулес.
Араповския манастир „Света Великомъченица Неделя” се свързва с хайдутина Ангел Войвода от с.Козлук Пловдивско. В продължение на 35 години, от 1830 до 1865 г., из Драгойна шетала стегната, добре обучена, въоръжена и организирана хайдушка дружина. Начело й бил Ангел войвода. По предание араповския манастир е основан през 1855 година. Построен е през 1856 година с волни дарения на местното население. И със финансовата помощ на хайдутина Ангел войвода, който дарява средства и за изграждане на кулата в манастира. В последствие същата кула остава в преданията с неговото име- кулата на Ангел войвода.
Манастира Свети Кирик и Юлита край Асеновград има много динамична история. Съвременния манастир е открит на 25.09.1985г. след реконструкция под егидата на Съюза на архитектите в България. Той е наследник на два манастира съществували на същото място преди него.
Според преданието е бил основан в края на ХІV в. или началото на ХV век, в края на Втората българска държава и началото на османското владичество. Три пъти той бил разрушаван от поробителите и след това отново възобновяван от родолюбивите българи от местността. Запазеният ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възстановяване на разрушените манастирски постройки се извършило през 1836 г. По време на Руско – турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите, отново разграбили манастира.
Свидетелства на Археологията
Никола Дамянов, археолог, директор на Историческия музей.
Бил съм на музейна експедиция няколко пъти на връх Кръстов. Един път през 1972 г. и после през 1980 и 1981 година. Там малките параклиси са в пряко съседство с руини, които вероятно са от стар средновековен произход. Намерихме монети – силно деформирани, от династията на Комнините – ранно средновековие. В основите на една руина намерихме силно фрагментирана керамика от византийското владичество – същинско и късно средновековие. Беше намерена бронзова чашка – държател за кандило. Стигнахме до извода, че на връх Кръстов има християнско присъствие след XI век. За да се установи, обаче точната датировка, необходимо е по голямо археологическо проучване. Логично е и да има и много по – старакултура, но тя да е в по – дълбок културен слой.
Басарбовският скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ са намира на по-малко от километър югоизточно от село Басарбово и на 12 км южно от центъра на Русе. Разположен е в скалите на живописната долина на река Русенски Лом.
Днес Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.
Басарбовският манастир е един от стотиците скални манастири възникнали в долината на р. Русенски Лом и нейните притоци (т. нар. Поломие) по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Както славните Ивановски скални манастири край средновековния български град Червен, вероятно и тази обител е била щедро дарявани от търновските царе и боляри. Най-големият разцвет на скалните обители в българските земи (през XIV в.) е свързан с исихазма - течение в православното християнство, при което с усилена молитва и вглъбяване, монасите постигали единение с Бог.
Ивановският манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен още и като Ивановски скални църкви, се намира на 22 км южно от град Русе, източно от село Иваново. Ансамбълът от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите и свързани помежду си с пътеки и скални стълби, е разположен в живописния каньон на река Русенски Лом.
На фона на многобройните скални църкви и манастири в България, Ивановският скален манастир се отличава със запазените си стенописи, които го правят уникален. Поради тази особеност манастирският комплекс е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е един от 9-те такива обекта в България.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии в Североизточна България, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочут православен и духовен център.
Батошевският манастир "Въведение Богородично" се намира в южния край на село Батошево, община Севлиево.
Не е известно кога е основан. Опожарен е през 1674 г.. Възстановен е през 1872 г. от Миню Попкоев като "семеен" манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му - Мария. Понастоящем е постоянно действащ.
В архитектурно отношение представлява комплекс от черква, построена през 1905 г на мястото на разрушената такава, жилищни и стопански сгради. Манастирът е обявен за паметник на културата.