Тракийска, късноантична и средновековна крепост Маласар/Молла асар (Крепостта на съкровищата) се намира югозападно по права линия от центъра на село Воденичарско. Преди време, вероятно е провеждана някаква консервация на обекта, но за съжаление тя не го е предпазила особено от природните стихии. Зидовете се рушат и на места могат напълно да се срутят всеки момент. Повърхността на мястото изобилства от парчета груба строителна и битова керамика: натрошени керемиди и парчета от питоси. Финна битова керамика са намира значително по- трудно. На запад се извисява средновековната крепост "Устра". От юг тече река Асар дере, а от север река Каменно дере, като двете реки се събират източно от крепостта и по тоя начин я обграждат от три страни. Твърдината е труднодостъпна от всички страни. Склоновете от север и изток са отвесни, а от запад и юг малко по- полегати. Най- достъпна е от запад, където е защитена от скален нос укрепен с крепостни стени. На носа те са образували нещо като правоъгълна кула. Обекта заема две площадки с размери 55х23 m и 36х21 m, ориентирани с дългата си страна в посока запад- изток. Вътрешната крепостна стена, изградена през VI век се простира между отвесна скала, заемаща северния склон и втора, заемаща южния склон. Върху последната има издълбани 4 скални ниши. Стената тук е дълга 27 m. В западния край е запазена на височина 4.3 m, а в южния до 2.1 m. На 13 m от северната скала е оформен вход със стъпала, широки 2 m. Стената е дебела 1.75 m. Изградена е в хоризонтални пояси от различно оформени каменни блокове, споени с хоросан, имащ червеникав цвят, получен от примес със счукана тухла. Първия ред блокове са положени направо върху скалите. Запазени са 4 пояса, разделени един от друг с фуга с дебелина 0.05 m, запълнена с червен хоросан. След разрушаването ѝ през средновековието е изградена стена със същата дебелина, но по различен начин. Основата и не е положена върху скалата, а върху слой пръст, примесена с камъни. Хоросанът е с бял цвят. По същия начин е построена външната стена на крепостта. Тя продължава на запад по гребена, като след това извива на изток. Строежът на тази стена е много близък до този на средновековна крепост "Устра" и на други крепости, които са датирани след XI век. В източната част на крепостта също има крепостна стена.
Край Маласар се вижда "вятърна скала" – дупка в камъка, през която местните се промушват за късмет и здраве всеки Гергьовден.
Под крепостта са изкопани множество подземни входове. Преданията разказват, че при всеки вход е скрито огромно съкровище. Друга легенда разказва за обира на заплатите на гарнизона на Перперикон.Покрай крепостта е минавал пътя и тук конвоя със златото изчезнал. Иманярите и до днес продължават да търсят скритите съкровища. А крепостта наричат- крепостта на съкровищата.