КРЕПОСТ БЯЛГРАД
https://goo.gl/photos/CMqMqWtsiRcJ6JCW7
КЪСНОАНТИЧНА, СРЕДНОВЕКОВНА И ОСМАНСКА КРЕПОСТ Бялград СЕ НАМИРА НА 3.47 KM ИЗТОЧНО ПО ПРАВА ЛИНИЯ ОТ ЦЕНТЪРА НА СЕЛО ГУГУТКА. ИЗГРАДЕНА Е НА ЕСТЕСТВЕНО ЗАЩИТЕН, ТРУДНОДОСТЪПЕН, СКАЛИСТ ВРЪХ. СКЛОНОВЕТЕ МУ СЕ СПУСКАТ СТРЪМНО КЪМ БЯЛА РЕКА, КОЯТО ГО ОБГРАЖДА ОТ СЕВЕР И ИЗТОК, И КЪМ СУХО ДЕРЕ ОТ ЮГ. НАЙ- ДОСТЪПЕН Е ОТ ЗАПАД ПРЕЗ СТРЪМНА СЕДЛОВИНА. КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ СЛЕДВАТ ОЧЕРТАНИЯТА НА БИЛНАТА ЗАРАВНЕНОСТ И ОГРАЖДАТ ПЛОЩ ОТ 16.7 ДКА С ФОРМАТА НА ПУРА. ТЕ СА ЗАПАЗЕНИ ПОЧТИ ИЗЦЯЛО В ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ИМ ВИД, КАТО НА МНОГО МЕСТА ЛИПСВАТ САМО ЗЪБЕРИТЕ. ТВЪРДИНАТА ИМА ДЪЛЖИНА ОБЩО ОКОЛО 650 M. КРЕПОСТНАТА СТЕНА Е ЗАПАЗЕНА НА ВИСОЧИНА ДО 7-8 M, А ДЕБЕЛИНАТА Ѝ Е МЕЖДУ 1.5 И 2.2 M В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОВА КОЛКО Е ДОСТЪПЕН ТЕРЕНА. ТЯ Е ГРАДЕНА ОТ МЕСТЕН ЛОМЕН КАМЪК С РАЗЛИЧЕН РАЗМЕР, СПОЕН С БЯЛ ХОРОСАН. ЛИЦАТА НА ЗИДА СА ОТ ДОБРЕ ПОДРЕДЕНИ И ОФОРМЕНИ КАМЪНИ, КОИТО ПРИДАВАТ ГЛАДКОСТ НА КУРТИНИТЕ. ИМЕТО Бялград, ВЕРОЯТНО СЕ ДЪЛЖИ НА ФАКТА, ЧЕ ЗА НАПРАВАТА НА СТЕНИТЕ МУ СА ИЗПОЛЗВАНИ И МНОГО КЪСОВЕ ОТ БЯЛ МРАМОР, КОЙТО ПРИДАВА ИСКРЯЩ БЯЛ ЦВЯТ НА ГРАДЕЖИТЕ. ДРУГА СЪЩЕСТВЕНА ОСОБЕНОСТ, ХАРАКТЕРНА ЗА КЪСНОАНТИЧНАТА И СРЕДНОВЕКОВНА ФОРТИФИКАЦИЯ Е ТОВА, ЧЕ ТЕРЕНА ВЪТРЕ В КРЕПОСТТА Е ПО- ВИСОКО ОТ ТЕРЕНА ИЗВЪН КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ С 4-5 M. ПО ТОЗИ НАЧИН КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ СЕ ПОДПИРАТ НА СКЛОНА, КОЕТО Е ЗАТРУДНЯВАЛО ТЯХНОТО ПОДКОПАВАНЕ И РАЗРУШАВАНЕ ПРИ ОБСАДА. ПО ПРОТЕЖЕНИЕ НА СТЕНИТЕ СЕ НАБЛЮДАВАТ ПЕТ ЧЕТИРИЪГЪЛНИ КУЛИ. ВСИЧКИТЕ ТЕ СА ИЗДИГНАТИ В ЗАПАДНАТА СРАВНИТЕЛНО ПО- ДОСТЪПНА ЧАСТ НА ОБЕКТА. НАЙ- ГОЛЯМАТА КУЛА Е РАЗПОЛОЖЕНА В СРЕДАТА НА ЗАПАДНАТА СТЕНА И Е ЗАЩИТАВАЛА ОСНОВНИЯТ ПОДХОД КЪМ УКРЕПЛЕНИЕТО. НА ЮЖНАТА СТЕНА, В ЗАПАДНАТА ЧАСТ НА КРЕПОСТТА СЕ РАЗПОЛАГАТ ТРИ КУЛИ, КАКТО И ГЛАВНИЯТ ВХОД. ТОЗИ ВХОД Е ПОМЕСТЕН В КЪС, НАПРЕЧЕН УЧАСТЪК НА ОСНОВНАТА СТЕНА, КАТО Е ЗАЩИТАВАН ОТ ЕДНА ОТ КУЛИТЕ И ОТ УЧАСТЪК НА ОСНОВНАТА СТЕНА. В СЕВЕРНАТА КУЛА, КАКТО И В НАЙ- ИЗТОЧНАТА ОТ ЮЖНИТЕ КУЛИ СА БИЛИ ОФОРМЕНИ ДВЕ МАЛКИ ПОТЕРНИ ЗА ПЕШЕХОДЕН ДОСТЪП. ОТ ЗАПАД СЕДЛОВИНАТА, КОЯТО ОТДЕЛЯ ВЪЗВИШЕНИЕТО ОТ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА РИДА Е БИЛА ДОПЪЛНИТЕЛНО УДЪЛБАНА И ОФОРМЕНА ВЪВ ВИД НА ГОЛЯМ И ДЪЛБОК РОВ. ОБЩАТА ШИРИНА НА ТОЗИ РОВ Е НАД 20 M, А ДЪЛБОЧИНАТА ДОСТИГА 10 M. ПРЕЗ ТОЗИ РОВ ПРЕМИНАВА СТАР ПЪТ КОЙТО ВЪРВИ ОТ СЕВЕР НА ЮГ. В ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА УКРЕПЛЕНИЕТО СА РАЗКРИТИ ОСНОВИТЕ НА ЕДНОКОРАБНА, ЕДНОАБСИДНА ЦЪРКВА, ЧАСТИЧНО ВКОПАНА В ЗЕМЯТА. ТЯ ИМА ДЪЛЖИНА 8 M, ШИРИНА 6 M, А ДЕБЕЛИНАТА НА СТРАНИТЕ И Е 1 M. ПОДЪТ Ѝ Е БИЛ ПОКРИТ С КАМЕННИ, КВАДРАТНИ ПЛОЧИ С ЕДНАКВИ РАЗМЕРИ. НАЙ- ИНТЕРЕСНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ Е ВЪТРЕШНАТА, ФЕОДАЛНА, ЖИЛИЩНО- ОТБРАНИТЕЛНА КУЛА. ТЯ Е ОТ ТИПА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ДОНЖОНИ И Е ЕДНА ОТ МАЛКОТО СРАВНИТЕЛНО ДОБРЕ ЗАПАЗЕНИ КУЛИ В БЪЛГАРИЯ. СТЕНИТЕ Ѝ СЕ ИЗДИГАТ НА ВИСОЧИНА ДО 9 M, А ДЕБЕЛИНАТА ИМ Е 1.5 M. ТЯ ИМА ПРАВОЪГЪЛЕН ПЛАН С РАЗМЕРИ НА ОСНОВАТА 11 И 9 M. БИЛА Е НА ПОНЕ ТРИ ЕТАЖА БЕЗ ДА СЕ БРОИ БОЙНАТА ПЛОЩАДКА. ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ Е ПРЕГРАДЕН С НОСЕЩА СТЕНА, КАТО ЕДНОТО ПОМЕЩЕНИЕ Е ИЗПОЛЗВАНО ЗА СКЛАД, А ДРУГОТО ЗА ЩЕРНА ЗА ВОДА. В ЕДНОТО ПОМЕЩЕНИЕ Е БИЛА МОНТИРАНА ДЪРВЕНА СТЪЛБА, ПО КОЯТО СЕ Е ИЗЛИЗАЛО НА ВТОРИЯ ЕТАЖ. ЗАПАЗЕНИ СА ГНЕЗДАТА НА ГРЕДИТЕ, КОИТО СА НОСЕЛИ ТОЗИ ЕТАЖ, ВЕРОЯТНО СЪЩО ИЗПОЛЗВАН ЗА СКЛАД, НО В НЕГО НЕ СА СКЛАДИРАНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРИПАСИ, А ОРЪЖИЕ. НА ВТОРИЯТ ЕТАЖ, СЪЩО ТАКА СЕ Е РАЗПОЛАГАЛО И КАРАУЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, КОЕТО Е ПРИЮТЯВАЛО ЧАСТ ОТ ОХРАНАТА НА КУЛАТА. ОТ ТРЕТИЯ ЕТАЖ, КЪДЕТО СА БИЛИ ОСНОВНИТЕ ЖИЛИЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ, СЕ ВИЖДАТ САМО ОТДЕЛНИ ОТВОРИ НА ГРЕДИТЕ, КОИТО СА Я НОСЕЛИ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ОТ БОЙНАТА ПЛОЩАДКА НЕ Е ОСТАНАЛО НИЩО. ДОНЖОНЪТ Е НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАН СЪС СТРУКТУРАТА НА ИЗГРАДЕНАТА ПРЕЗ XII-XIV ВЕК СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ И НЕОБОСНОВАНО Е ОПРЕДЕЛЕНА ОТ ИВАН БАЛКАНСКИ, КАТО СТРОЕНА ПРЕЗ XV ВЕК. ПИСМЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА УКРЕПЛЕНИЕТО В СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИЗВОРИ НЕ СА ЗАПАЗЕНИ. СЕВЕРНАТА КРЕПОСТНА СТЕНА Е ПО- ДОБРЕ ЗАПАЗЕНА ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ И ОТ НЕЯ ЛИПСВАТ САМО ЗЪБЕРИТЕ. НА ТАЗИ СТЕНА СИ ЛИЧАТ ОСТАНКИ ОТ ОПИТ ЗА ПОДКОПАВАНЕ НА СТЕНАТА, КАТО НАПАДАТЕЛЯ Е ИЗПОЛЗВАЛ ЗА ПРИКРИТИЕ СКАЛЕН КЪС. ТОЗИ КЪС Е КОНСТРУКТИВНО СВЪРЗАН СЪС СТЕНАТА И ОБРАЗУВА КОЗИРКА, КОЯТО ЗАЩИТАВА НАПАДАТЕЛИТЕ ОТ ЗАЩИТНИЯТ ОГЪН НА ОТБРАНЯВАЩИТЕ СЕ. ИЗ ЦЕЛИЯТ ТЕРЕН НА ОБЕКТА СЕ НАБЛЮДАВАТ ПАРЧЕТА ОТ СРЕДНОВЕКОВНА, ГРУБА, ФИНА И ГЛЕДЖОСАНА КЕРАМИКА. ОСОБЕНОСТИТЕ НА ГРАДЕЖА НА КРЕПОСТТА ПОКАЗВАТ, ЧЕ ИЗГРАЖДАНЕТО Ѝ В НЕЙНИЯ НАЧАЛЕН ВИД МОЖЕ ДА СЕ ОТНЕСЕ КЪМ КРАЯ НА VII И НАЧАЛОТО НА VIII ВЕК, А СЕГАШНИЯТ Ѝ ВИД Е ОТ XII-XIV ВЕК. ЛИПСАТА НА ПЪЛНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ СЪЗДАВА ТРУДНОСТИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ РОЛЯТА НА ТАЗИ КРЕПОСТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО, НО ГОЛЕМИТЕ Ѝ РАЗМЕРИ И НЕОБИЧАЙНАТА Ѝ СЪДБА ДАВАТ ОСНОВАНИЕ ДА СЕ СМЯТА, ЧЕ ТЯ Е БИЛА СРЕДИЩНО СЕЛИЩЕ ОТ ГРАДСКИ ТИП, В КОЕТО Е ЖИВЯЛ ФЕОДАЛЕН ГОСПОДАР СЪС ЗЕМИ И СЕЛА НАОКОЛО. ТОВА СЕ ПОТВЪРЖДАВА КОСВЕНО И ОТ ИМЕТО Ѝ- Бялград ИЛИ ПО- РЯДКО Градището, ДОКАТО ДРУГИТЕ КРЕПОСТИ НАОКОЛО МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ НАРИЧА КАЛЕТА. СЪДБАТА НА Бялград СЛЕД ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО Е НЕЯСНА. ВЕРОЯТНО КРЕПОСТТА НЕ Е БИЛА РАЗРУШЕНА, А В НЕЯ СЕ Е НАСТАНИЛ, ВРЕМЕННО ОСМАНСКИ ФЕОДАЛЕН ВЛАДЕТЕЛ.