За мястото наречено Доган кая край село Сърница в община Минерални бани съществуват много предания и легенди. Древното светилище "Орлови скали" край село Сърница се превърна в археологически хит през тази година, след като бяха заснети няколко изсечени скални профила на човешки лица. По-късно археоложките ст. н.с. Аз ст. д.и.н. проф. Ана Радунчева и д-р Стефанка Иванова от Националния археологичен институт към БАН категорично потвърдиха, че определено става въпрос за изсечени в скалите човешки лица. След освобождението държавната граница между България и Турция е минавала по Улу дере. Една от легендите от по-ново време е разказвана от иманяри, които често навестяват този район. Според нея, млад турчин от асеновградските села бягал за Турция от настъпващата руска армия, а най-прекия път тогава минавал точно през тази част на Родопите. Той яздел кон, натоварен с мешинени дисаги, които били пълни със златни лири. Когато достигнал до Доган кая, конят му паднал мъртъв от умора. Точно под скалите имало два високи бора, които достигали до върха им, където растяло малко зелено борче. Човекът се изкатерил с пълните дисаги по единия от боровете до върха на скалите и изсипал съдържанието им в тясна цепнатина. След това слязъл обратно и отсякъл двете дървета. Той си мислел, че по този начин никой няма да може да достигне до върха на камъка. Златото е още там, горе, а металотърсачите направо полудяват. На други места в района също са намирани гърнета, пълни със злато, споделят местните хора.
На мястото се забелязва комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30-40 m височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Два скални откоса между скалите (Доган кая/Соколови скали) естествено защитават пространство от около 1.5 дка, допълнително преградено от две крепостни стени от ломен камък, без спойка. Стените преграждат достъпните страни от северозапад и югоизток. Керамиката по повърхността е от втората половина на I хил.пр.н.е. Според сведенията на местни хора и туристи от Хасково, в района на Доган кая са намерени средновековни гробове. Северозападната стена свързва двата скални масива описвайки дъга. На малък участък нападалите камъни са разчистени и може да се види частично запазен зид на височина около 1.20 m. На около 10 m пред долния скален масив се вижда вал от камъни, които представлява останките от югоизточната стена. В самата скала дъждовната вода е изровила улей и вдлъбнатина. В горната част на скалния масив има щерна за вода и достъпа до нея не е много труден. Край нея има остатъци от стълби изсечени в скалата, които са осигурявали достъп до водохранилището. Мястото изобилства от натрошена груба и фина битова керамика. Има и много останки от постройки. По скалите наоколо могат да се видят ниши.
Съвсем наблизо е друг скален феномен Скална халка която местните наричат Момина скала.Покрай нея също има следи от тряпецовидни ниши.