Връх Драгойна се намира между селата Драгойново и Буково. На върха се намира тракийското светилище. Проучването там започва през 2004 година и все още продължават да се разкриват уникални артефакти. Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей. Археологическия обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10м. На върха има открита и раннохристиянска църква от IV век с предверие и параклис към нея. Тя е единственият до момента храм, в който древните строители са издигнали до него параклис (мартирий) с постамент за реликвариум, в който са се пазили мощи на светци. Възможно е те да са били на св. Димитър Станимашки или на някой от 38-те светци, убити край Филипопол. Съвсем наблизо минава и римският път Виа Диагоналис, който свързвал Егейско море с река Марица. В края на VI век съседната крепост Хасар, която е съвсем близо до връх Драгойна, била разрушена от варвари. Така се прекъснала една изключително важна връзка на храма, който започнал да запада. Той е бил действащ до началото на VII век, след което бил напуснат и забравен. В района също има какво да се види – на километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепостот византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото. Според учените тъкмо в околностите на село Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите. Край село Буково също така може да се види и светилище комплекс. Той включва няколко скални масива с издълбани при високите им отвесни лица трапецовидни ниши, вкопавания под формата на басейнчета и разположена в непосредствена близост до тях селища и фортификационни съоръжения, датиращи от късната Бронзова и ранната Желязна епохи. Според българския археолог, пловдивчанинът Божидар Чапъров, едно от т.нар. "слънчеви съоръжения" край селото представлява календар, който изследователят интерпретира като част от храм на Слънцето.
Разкопките на Драгойна продължават, и според археоложката Елена Божинова ,върха има потенциала да си съперничи с Перперикон по открития, толкова голям според нея е потенциала на обекта.
Драгойна се извисява над Тракийската низина и около него и в древност и сега се простират лозови масиви.Винопроизводството е било познато на траките, а наследниците им и в момента произвеждат вина на световно ниво. В района има винарни предлагащи винени турове, които си струва да се посетят.