Асеновградският край е особено привлекателен с уникалното съчетание на природно богатство и забележително културно-историческо наследство. Концентрацията на култови обекти от различни епохи тук е доказано най-голямата в България - енеолитното култово находище в местността Лопките, тракийското скално светилище Белинташ и християнската светиня Кръстова гора, където според легендите е заровена част от Кръста Господен.4 манастира /Бачковски, Горниводенски, Мулдавски и Араповски/, 33 църкви и над 200 параклиса са неоценимото архитектурно богатство на региона.
-АСЕНОВГРАД – СВЕЩЕНАТА ПОРТА НА РОДОПИТЕ
Начална зона на културния маршрут в изходния пункт – сред паметници на културата, църкви, параклиси, музеи. Те могат лесно да се обходят пеша за един ден или уикенд. В центъра на града по пешеходната зона ще стигнете до Историческия музей, чиято експозиция проследява живота тук от 9000 години насам. Етнографската къща ще ви очарова с уникалната си възрожденска архитектура и музейна експозиция на градския бит. Във Възрожденското училище „Св. Георги” ще се потопите в историята на културата и просветата на града, ще се насладите на картините и иконите в изложбените зали, ще получите информация за културно-туристическите маршрути. В Палеонтологичния музей ще видите най-голямата в България колекция от праисторически животни.
Ако пък тръгнете към старите квартали по южния хълм на града, ще стигнете до Метоха на Бачковския манастир. Оттам пред очите ви ще се разкрие „сакралната мрежа” от християнски храмове. С 11-те си църкви и над 50 параклиса Асеновград отдавна си е спечелил името „Българският Ерусалим”.
-ПЪТЯТ КЪМ МАНАСТИРА
Този маршрут ще ви поведе по историческия поклоннически „Бачковски път” – от Асеновата крепост през автентичните фрагменти от римски и средновековни пътища, следвайки извивките на реката, до Бачковския манастирСлед кратко изкачване на хълма ще стигнете до църквата „Св. Богородица Петричка / един от най-забележителните образци на средновековната българска религиозна архитектура наред с църквите в Несебър и Велико Търново/ и до крепостните стени.Оттам се разкрива великолепна гледка към долината, виещата се река Чая и града.
Бачковския манастир – вторият по големина в България /след Рилския/, с 900-годишна история. По този маршрут от 18-ти век насам всяка година на празника Преполовение /25-я ден след Великден/ литийно шествие съпровожда Чудотворната икона от църквата „Св. Богородица- Благовещение” до Бачковския манастир.
МАНАСТИРЪТ И ПРИРОДАТА
Бачковският манастир е вписан в удивително красива природа и огърлица от параклиси. Културният маршрут следва стъпките на литийното шествие, което придружава Чудотворната икона на Св. Богородица от манастира до местността Клувията. Повече от 350 годишна е тази традиция, която събира хиляди вярващи от цяла България всяка година на втория ден след Великден. Иконата се носи на ръце до параклиса „Св.Архангели”, до който се стига за 1,5-2 часа.
СВЕТИТЕ МЕСТА
Финална зона на културния маршрут, достигаща до корените на космогоничната култура - Тракийското скално светилище Белинташ и целта на поклонническия път Кръстова гора.
В навечерието на Кръстовден /14 септември/ на Кръстов връх се стичат десетки хиляди вярващи, търсещи изцеление и просветление. Нощното бдение се извършва на поляната пред църквата „Покров на Пресвета Богородица” в подножието на 99-килограмовия Кръст, издигнат на върха, от който се спуска алея към параклисите на 12-те апостоли.
За скалното плато Белинташ се смята, че е голямо Тракийско светилище на бесите. То носи всички белези на магическо място. Малките родопски селца и махали приличат на чудни картини от друго време. Те ще ви очароват с калдъръмите, старите родопски къщи и зелени хълмове.
Обратния път до Асеновград можете да изминете по трасето Мостово – Орешец – Долнослав /където е праисторическият култов център в местността Лопките/ – Мулдавски манастир - Араповски манастир. Ако изберете този маршрут ще видите и многочислените параклиси по това направление.
Църквата "Св. Богородица - Благовещение" се нарича още "Рибната" заради рибите в аязмото си.
Стар храм, известен с датирането си от XII-XIII в., но от тогавашния градеж оцеляват само част от абсидната стена. Заможността на гражданите, а и най-вече подчинеността му на Бачковската света обител, обясняват факта, че тук украсата е дело на неслучайни зографи, работили и в манастири по това време. Сред тях са Захари Зограф и одрински майстори.
Невъзможно е да се опише поклонническата слава на този асеновградски храм, без да се каже истинската причина за нея. А тя е Чудотворната икона „Св. Богородица“. Всяка година на празника Преполовение (25-тият ден от Великден), се провежда внушително литийно шествие. За празничния ден в гр. Асеновград пристигат миряни от цялата страна. Литията стига пеша до Бачковската обител, където „двете посестрими“, както народът е кръстил чудотворните Богородични икони, престояват заедно до късно вечерта.