Дамбалъ –тайните на водата
На това място надеждата за излекуване събира, всички болни независимо от вярата им. Вероятно традицията на лековитата вода идва от далечна древност и се е запазила и до наши дни, преминавайки във всяка местна вяра. Място вече е достъпно благодарение на изградения до него път.На това място изцеление търсят с недежда страдащите всяка година в нощта на 5 срещу 6 май. Според поверието точно преди изгрев небето се отваря и тогава капещата от скалата вода става лековита. Точно в този момент болните се потапат в каменните корита с надежда болката да остане там. Дрехите с които са се къпали оставят по клоните на околните дървета, като символ на болестта която остава на това магично място.
Дамбалъ е светилище на Алианите
. Алианите и дервишите са едни и същи хора. А пък влезлият в алианско братсво се нарича дервиш. Алианите са дервишки братства, единствените, в които мъже и жени са заедно, докато в другите братства има само мъже. Алевизмът е ново понятие. Тъй наречените алевити през различните епохи са били наричани с различни имена. Те самите казват, че са от първите хора, идващи от времето на Адам.
Историята ги свързва с времето на Моххамед, но виждаме че в техните практики и вярвания има отглас от зороастризма, шаманизма, орфизма. Затова не е грешно да се каже, че са една богомилска фракция в исляма. Сложно е с една дума да се обрисуват, защото са носители на древни културни пластове от старото месопотамско население, от християнството, от исляма. Може да се каже, че те са гностици, носители на древно езотерично познание. За да оцелеят, приемат названия, характерни за времето, в което живеят, съобразно тогавашната религия. Но не променят прастарите си традиции. Ритуалите им са сходни с тези на шумерите, хетите-траки, на тюрките-шаманисти-тенгристи. Убежденията им са изпъстрени с християнски и ислямски идеи.
Дамбалъ е отражение на тази древна религия. Тракийското скално светилище е преминало в алианско. Почитта към водата която древните са изповядвали продължава и в наши дни. Смесена в различните вери. Хъдърлез- Герьовден почитан и от християни и от алиани. Както на българския традиционен Гергьовден, и алевийските младежи люлеят момите на люлки. Яденето на боядисани яйца напомня на народното празнуване на християнския Великден. Най-забележителната част от празника са мимическите игри от маскирани жени. Всички жени в селото играят специален обреден танц.
Интересен е фактът, че обредното облекло на жените в близкото минало не се е различавало от българската народна носия.
Най много за това интересно място се намира в следната статия
Авторът на „Потомци на дервиши“: Има богомилска секция в исляма!
На това място надеждата за излекуване събира, всички болни независимо от вярата им. Вероятно традицията на лековитата вода идва от далечна древност и се е запазила и до наши дни, преминавайки във всяка местна вяра. Място вече е достъпно благодарение на изградения до него път.На това място изцеление търсят с недежда страдащите всяка година в нощта на 5 срещу 6 май. Според поверието точно преди изгрев небето се отваря и тогава капещата от скалата вода става лековита. Точно в този момент болните се потапат в каменните корита с надежда болката да остане там. Дрехите с които са се къпали оставят по клоните на околните дървета, като символ на болестта която остава на това магично място.
Снимки- личен архив. Снимките са от преди изграждането на пътя до светилището.
https://goo.gl/photos/qhDSypK5BEvhWa2c9
За това какво се празнува на това място и какъв празник е Хъдърлез, можете да чуете от едно прекрасно интервю на Дарина Стоянова.
В България има и други значими паметници на алианите два от най известните са, Демир Баба теке и Текето край с.Оброчище.