Няма друго място, което да отговаря по-добре на описанието на Херидот за местонахождението на светилището на божеството Дионис от връх "Свобода" ("Ени хан баба"),в Родопите. Старите хора разправяли, че на самия връх се намирали грамадни побити камъни, вероятно останали от праисторическо време и служили за астрономически наблюдения, а от там и за предсказания. Ежегодно провежданите религиозни ритуали на самия връх и празненствата на живописната поляна в подножието му, където се събирали представители от всички краища на Родопа планина.През първите два дни е имало курбани и молебени, а близо седмица след това се провеждали състезания по борба, стрелба с пушка и пистолет, веселия придружени със свирни на кавали, зурни, каба-гайди, бумтенето на много тъпани. Поляните и върховете са били огласяни от веселия и песни - едно фантастично и чудно празненство в началото на пролетта и лятото – празник на възкръсващата природа.Всичко това, дава възможност връх Свобода да претендира, че светилището на Дионис описано от Херодот се е намирало тук. Може би тук е пророкувала прочутата Сибила, предсказала победите на Александър Македонски, когато той е преминал по древния и свещен път, във връзка с войните му с племето на трибалите. Някъде тук наблизо лежи скрита неговата златна колесница пълна със златни дарове, подарена на светилището от Великия Александър. Пак тук е чул пророческите думи Гай Октавиан, с които е било предречено бляскавото управление на Римската империя от неговия син – Божественият Август. Може би от благодарност за предсказанието, а и не само за това Божественият Август ремонтира и разширява древния тракийски път, като построява пътни станции за пощенски услуги и масиони (станции с удобства за почивка и приспиване).Като по чудо легендата за Ени хан баба съвпада с легендата за Орфей. Според местните предания Ени хан баба е бил убит на един съседен връх при което е бил обезглавен. Според същата легенда той взема главата си в ръце и така извървява пътя до върха, където главата промълвила: "тук ще ме погребете". Има и други легенди за Ени хан баба, които са от по-късни времена. По конкретно става въпрос за Енихан баба, като предводител на турците при завоюването на Родопите. Липсва и логика и най-вече историчност в тези твърдения с неизвестен произход и автор, защото няма нито един сериозен български историк, който да застане зад тези твърдения. Нито в турските архиви, нито в българските такива се намират писмени доказателства за тези легенди. Пак тук местните почитат деспот Момчил-защитника на Родопите, и свързват върха с легендите за него.