Петте колесници представляват най-впечатляващото откритие на археологическите проучвания. Поставени са в плитки ями вкопани в естествения терен заедно с впрегнатите в тях коне. Всяка колесница се отличава малко от останалите както по отношение на украсата, така и по техническите си характеристики. При всички са запазени осите, железните обръчи на колелетата, компактните железни осеви елементи, както и останалите функционални и декоративни елементи. При две са запазени следи и отпечатъци от дървената конструкция. Колесниците се делят на две групи. В първата група, която се намира в западната част на могилата, в близост до гроб с кремация В, попадат две колесници (В и Γ). В съседство с тях беше открито погребение на два коня (конско погребение А). Трите колесници от втората група (колесници А, Δ, Ε) се намират в югоизточната част на могилата и са разположени по нейната периферия. Колесниците от тази група не са запазени в първоначалната си форма, тъй като конете са били отвързани, а колелетата и осите са били разкачени. Останки или следи от дърво не са запазени изобщо, но металните части, както и скелетите на конете са запазени в много добро състояние. Между колесници А и Δ се откри погребение на три коня. Много близо до тази група от колесници беше открит и гроб с кремация Δ. Колесниците, които открихме при Микри Доксипара – Зони, са били средствата, с които са превозени починалите до мястото за погребение. Въпреки че ролята на колесницата в погребалната обредност в античността е известна от извори и изображения, разкопките при Микри Доксипара – Зони представиха за първи път в Гърция един пълен комплекс от колесници с четири колела. Практиката да се погребват колесници и коне заедно с починалите е известна в много райони в античността, както в Европа, така и в Азия. Колесниците и конете в тези случай функционират като символи на властта и богатството на техните собственици. В Гърция до днес са откривани само отделни елементи от колесници в гробове. Конят, едно силно и гордо животно, от момента, в който е опитомен представлява постоянен спътник на човека на война, при превоз, земеделски дейности, по време на лов и конни надбягвания. Природните дадености на коня и практическата помощ, която предлага на човека са му осигурили място в митологията, религията и изкуството на гръко-римския свят. Римляните развиват отглеждането на коне в голяма степен, поради увеличените нужди в армията и за превоз и защото са обичали особено конните състезания. Погребения на коне са открити в много части на гръко-римския свят. Големите, по-бели и от сняг, коне на митичния цар на Тракия Резос, са известни от Омир (Ил. 11, 437) и ги споменават по-късните автори. Омир (Ил. 14, 4; 15, 227), Софокъл (фр. 523) и Еврипид (Хек. 428) наричат траките конелюбци. В конехранителната, съгласно Хезиод (Дела и дни, 507), Тракия, дори и днес живеят свободни коне. Тук са родени и кобилите на царя на бистоните Диомед, които разкъсали спътника на Херакъл, Абдер (Пинд., пеани 2, 1). Конят е изобразяван върху монетите на елинските полиси по крайбрежието на Тракия, както и върху монети на тракийските династи. Кон съпровожда и хероят-конник, едно от най- обичаните божества от римския период в Тракия. Известно е, също така, че Тракия е захранвала римската войска както с конници, така и с коне. Обичаят да се погребват коне в близост до техните собственици е констатиран още два пъти при разкопки на надгробни могили от същия период на територията на област северен Еврос.
МОГИЛА МИКРИ ДОКСИПАРА ЗОНИ
https://goo.gl/photos/Kr4MWHjTugsx4g1x8
В началото на II в. четирима членове на заможно семейство земевладелци, които умират един след друг, биват кремирани и погребани на едно и също място, край пътия водещ от Одрин към Пловдив. На това място постепенно бива издигната голяма могила, за да се съхрани вечно паметта на мъртвите.
Днес могилата се намира на територията на община „Кипринос”, Гърция, в близост до селата „Микри Доксипара,” „Зони” и „Хелидона”. При археологически разкопки са открити четири ями, в които са разположени кремираните останки на трима мъже и една жена заедно с многоброен инвентар, съпровождащ ги в отвъдния свят, като керамични, стъклени и бронзови съдове, бронзови канделабри и лампи, бронзови фенери, оръжия, ювелирни изделия, дървени сандъчета и др. Петте колесници, с които са били докарани мъртвите до могилата, са били погребани на същото място заедно с впрегнатите в тях коне. В близост до тях са били погребани още пет коня. Запазени са металните функционални и декоративни елементи на всички колесници, а при две от тях са запазени и отпечатъците на дървената конструкция.
Петте колесници представляват най-впечатляващото откритие на археологическите проучвания. Поставени са в плитки ями вкопани в естествения терен заедно с впрегнатите в тях коне. Всяка колесница се отличава малко от останалите както по отношение на украсата, така и по техническите си характеристики. При всички са запазени осите, железните обръчи на колелетата, компактните железни осеви елементи, както и останалите функционални и декоративни елементи. При две са запазени следи и отпечатъци от дървената конструкция. Колесниците се делят на две групи. В първата група, която се намира в западната част на могилата, в близост до гроб с кремация В, попадат две колесници (В и Γ). В съседство с тях беше открито погребение на два коня (конско погребение А). Трите колесници от втората група (колесници А, Δ, Ε) се намират в югоизточната част на могилата и са разположени по нейната периферия. Колесниците от тази група не са запазени в първоначалната си форма, тъй като конете са били отвързани, а колелетата и осите са били разкачени. Останки или следи от дърво не са запазени изобщо, но металните части, както и скелетите на конете са запазени в много добро състояние. Между колесници А и Δ се откри погребение на три коня. Много близо до тази група от колесници беше открит и гроб с кремация Δ.
Колесниците, които открихме при Микри Доксипара – Зони, са били средствата, с които са превозени починалите до мястото за погребение. Въпреки че ролята на колесницата в погребалната обредност в античността е известна от извори и изображения, разкопките при Микри Доксипара – Зони представиха за първи път в Гърция един пълен комплекс от колесници с четири колела. Практиката да се погребват колесници и коне заедно с починалите е известна в много райони в античността, както в Европа, така и в Азия. Колесниците и конете в тези случай функционират като символи на властта и богатството на техните собственици. В Гърция до днес са откривани само отделни елементи от колесници в гробове.
Конят, едно силно и гордо животно, от момента, в който е опитомен представлява постоянен спътник на човека на война, при превоз, земеделски дейности, по време на лов и конни надбягвания. Природните дадености на коня и практическата помощ, която предлага на човека са му осигурили място в митологията, религията и изкуството на гръко-римския свят. Римляните развиват отглеждането на коне в голяма степен, поради увеличените нужди в армията и за превоз и защото са обичали особено конните състезания. Погребения на коне са открити в много части на гръко-римския свят.
Големите, по-бели и от сняг, коне на митичния цар на Тракия Резос, са известни от Омир (Ил. 11, 437) и ги споменават по-късните автори. Омир (Ил. 14, 4; 15, 227), Софокъл (фр. 523) и Еврипид (Хек. 428) наричат траките конелюбци. В конехранителната, съгласно Хезиод (Дела и дни, 507), Тракия, дори и днес живеят свободни коне. Тук са родени и кобилите на царя на бистоните Диомед, които разкъсали спътника на Херакъл, Абдер (Пинд., пеани 2, 1). Конят е изобразяван върху монетите на елинските полиси по крайбрежието на Тракия, както и върху монети на тракийските династи. Кон съпровожда и хероят-конник, едно от най- обичаните божества от римския период в Тракия. Известно е, също така, че Тракия е захранвала римската войска както с конници, така и с коне.
Обичаят да се погребват коне в близост до техните собственици е констатиран още два пъти при разкопки на надгробни могили от същия период на територията на област северен Еврос.
В РАМКИТЕ НА МОГИЛАТА БЯХА РАЗКРИТИ ОСТАНКИ ОТ КРЕМАЦИИТЕ НА ЧЕТИРИ ДУШИ, ТРИМА МЪЖЕ И ЕДНА ЖЕНА, ПОЧИНАЛИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО. ВСИЧКИ КРЕМАЦИИ СА ИЗВЪРШЕНИ В ЯМИ, КЪДЕТО Е БИЛ НАТРУПАН НЕОБХОДИМИЯ ЗА ПРОЦЕСА ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ. СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА КРЕМАЦИЯТА РОДНИНИТЕ СА ПОСТАВИЛИ В ЯМИТЕ ГРОБЕН ИНВЕНТАР, Т.Е. НЕОБХОДИМИТЕ ДАРОВЕ НА ЖИВИТЕ КЪМ МЪРТВИТЕ, КОИТО ЩЕ ГИ СЪПРОВОЖДАТ В ЗАДГРОБНИЯ ИМ ЖИВОТ. ОСВЕН ОВЪГЛЕНИТЕ КОСТИ НА КРЕМИРАНИТЕ И ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ, В ГРОБОВЕТЕ С КРЕМАЦИИ СЕ ОТКРИХА МНОГОБРОЙНИ ОРГАНИЧНИ МАТЕРИИ, КАТО ОСТАНКИ ОТ КОЖА И ТЪКАНИ, ЧАСТИ ОТ ВЪЖЕ И ФИТИЛ, ОВЪГЛЕНИ ОРЕХИ И ШИШАРКИ. В РЕЗУЛТАТ НА АНТРОПОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КОСТИТЕ БЕШЕ УСТАНОВЕНО, ЧЕ КРЕМАЦИИ В И Γ ПРИНАДЛЕЖАТ НА МЪЖЕ НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ. ГРОБОВЕТЕ С КРЕМАЦИИ А И Δ, СЪДЕЙКИ ПО НАХОДКИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАТ НА МЛАДА ЖЕНА И МЪЖ, СЪОТВЕТНО. В РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ НА МОГИЛАТА БЯХА ОТКРИТИ ОСТАНКИ ОТ ЖЕРТВЕНА ХРАНА ПОДНАСЯНА НА МЪРТВИТЕ, КОИТО ВКЛЮЧВАТ ПЕПЕЛ, ЖИВОТИНСКИ КОСТИ И НАТРОШЕНИ ГЛИНЕНИ СЪДОВЕ. В ДРЕВНОСТТА СЛЕД ПОГРЕБЕНИЕТО РОДНИНИТЕ СА ПОДНАСЯЛИ НА МЪРТВИТЕ ТЕЧНОСТИ (ВОДА, ВИНО, МЛЯКО, МЕД) ИЛИ ХРАНА ПО ВРЕМЕ НА РИТУАЛИ ИЗВЪРШВАНИ БЛИЗО ДО ГРОБОВЕТЕ. ОБИКНОВЕНО СА ЧУПЕЛИ СЪДОВЕТЕ С ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ. ЧЕСТО СА БИЛИ ПОДНАСЯНИ В ОГЪН, КОЙТО ИМА ОЧИСТВАЩИ СИЛИ. ДВЕ ПАРАЛЕЛЕПИПЕДНИ СЪОРЪЖЕНИЯ ОТ КИРПИЧЕНИ БЛОКЧЕТА БЯХА ОТКРИТИ В ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА МОГИЛАТА. ВЪРХУ ТЯХ ИМАШЕ ПЕПЕЛ И ДЕСЕТКИ НАЧУПЕНИ ГЛИНЕНИ СЪДОВЕ С МАЛКИ РАЗМЕРИ. ТЕЗИ СЪОРЪЖЕНИЯ СА ФУНКЦИОНИРАЛИ КАТО НАДГРОБНИ ОЛТАРИ ЗА ПОДНАСЯНЕ НА ХРАНИТЕЛНИ ДАРОВЕ КЪМ МЪРТВИТЕ. БЛИЗО ДО ТЕЗИ ДВЕ СЪОРЪЖЕНИЯ СЕ ОТКРИХА ДВЕ ГОЛЕМИ ЯМИ – ОГНИЩА ПЪЛНИ С ПЕПЕЛ.