Област Хасково

Област Хасково

Община Димитровград

Трите пейки - Димитровград

GPS: N42° 03' 46.4" E25° 35' 39.5"

Манастир Св.Богородица - Добрич

GPS: N42° 00' 44.7" E25° 31' 43.6"

Светилище на нимфите

GPS: N42 00.188 E25 30.167

Светилището на нимфите и Афродита се намира в живописна местност до село Каснаково, на няколко километра от Хасково. То е най-добре запазеното тракийско светилище в България и единствения нимфеум в България. Издигнато е върху руините на древен култов център, възникнал около карстови минерални извори през ранножелезната епоха. Светилището представлява обширен комплекс, включващ множество сгради и голям амфитеатър. Според запазените надписи, то е построено в чест на водните нимфи и Афродита през II век от тракийския ветеран от римската армия Тит Флавий и неговата благоверна съпруга. В комплекса са включени също култови постройки и сгради за поклонниците. Трите минерални извора впечатляват с красивото си архитектурно оформление, а водите им са прочути с лечебната си сила.

Римска вила (светилище на нимфите) - Каснаково

GPS: N42° 00' 16.9" E25° 30' 10.8"

Светилище на нимфите и Афродита (Римска вила) - Каснаково

GPS: N42° 00' 11.3" E25° 30' 10.0"

Средновековен мост - Меричлери

GPS: N42° 07' 01.5" E25° 29' 28.8"

Стар мост (останки) - Меричлери

GPS: N42° 07' 26.9" E25° 29' 27.8"

Крепост Преславски хисар - Сталево

GPS: N42° 04' 32.6" E25° 24' 19.2"

Община Ивайловград

Параклис Св.Илия (светилище) - Хухла

GPS: N41° 34' 00.1" E26° 05' 36.5"

Камъните на цар Дарий - Хухла

GPS: N41° 33' 59.1" E26° 07' 19.5"

Водопад светилище - Хухла

GPS: N41° 34' 07.8" E26° 07' 16.2"

Светилище Юмрук кая - Черничино

GPS: N41° 36' 03.6" E25° 50' 41.1"

Гробница - Черничино

GPS: N41.59486° E25.81400°

Гробница - Черничино

GPS: N41° 35' 41.5" E25° 48' 50.4"

Светилище Кара тепе - Черни Рид

GPS: N41° 30' 29.5" E25° 58' 08.9"

Местност Дупките - Свирачи

GPS: N41° 28' 15.0" E26° 07' 02.5"

Крепост и кула на в.Циганска могила - Свирачи

GPS: N41.48606° E26.09770°

Светилище Арпа баир - Пъстроок

GPS: N41.44578° E25.93819°

Светилище Св.Яни - Попско

GPS: N41.55540° E25.83155°

Светилище Белите камъни - Попско

GPS: N41° 32' 50.8" E25° 51' 23.3"

Светилище Чуките - Покрован

GPS: N41.55668° E26.05791°

Светилище Чардак тепе - Покрован

GPS: N41.55740° E26.01743°

Светилище Харман тарла - Покрован

GPS: N41.53691° E26.03022°

Средновековен манастир Св.Георги - Плевун

GPS: N41° 27' 40.8" E26° 01' 25.0"

Светилище Горния Чал - Плевун

GPS: N41° 28' 16.5" E26° 00' 50.5"

Долмен - Плевун

GPS: N41° 28' 51.8" E26° 00' 15.8"

Долмен - с.Плевун

GPS: N41° 28' 51.8" E26° 00' 15.8"

Тракийската гробница до село Плевун (на 2км от селото) е мегалитно гробно съоръжение от периода V - I век пр.н.е. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, които са поставени вертикално в предварително подготвен изкоп на малко естествено възвишение. Долменът е последният открит до момента мегалитен тракийски паметник и е много уникален като архитектура, защото съчетава в себе си както елементи от ранножелязната епоха, така и такива напомнящи за по-новите достижения на елинизма. Гробницата при Плевун притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е. Обектът е с обща дължина 7,5 метра и представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. От подхода към съоръжението е оформена своеобразна фасада от две вертикални заоблени отгоре плочи, които водят до входа. Входът най-вероятно се затварял с плоча и е води към дълъг 2,8 м. дромос със стени от дълги вертикални плочи. Предгробната камера е по-къса но по-широка и по-висока от дромоса. След нея следва тясно и късо предверие, след което се влиза в гробната камера. Нейните надлъжни стени са изградени от плочи дълги 2,75 м. а подът й е покрит с голяма каменна плоча. Некрополът е бил използван многократно, но още в древността е бил ограбен. При направените разкопки са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво. Долменът до село Плевун е обявен за паметник на културата с национално значение.

Защитена местност Ликана - Одринци

GPS: N41° 26' 59.3" E26° 08' 14.3"

Меандрите на Бяла река - Меден Бук

GPS: N41° 23' 22.9" E25° 59' 36.5"

Долмен - Кобилино

GPS: N41.50079° E25.97821°

Крепост Калето - Камилски дол

GPS: N41.59443° E26.09035°

Светилище Калето - Камилски дол

GPS: N41.59464° E26.09018°

Църква (манастир) в м.Шестеюланка - Ивайловград

GPS: N41.49406° E26.10392°

Крепост Родостица - Ивайловград

GPS: N41° 33' 25.5" E26° 08' 10.1"

Крепост Родостица (Радостица / Родостюик / Балък дере) - гр.Ивайловград

GPS: N41° 33' 25.5" E26° 08' 10.1"

Крепостта Родостица се намира в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла. През IХ-Х век тя е била най-южната твърдина на българската държава - само на 30-ина км от Одрин, втората по значимост крепост на Византия след Цариград. Доскоро крепостта е била зад кльона на българо-гръцката граница и това я е опазило от иманяри. Крепостта е разположена приблизително но 10дка площ, като стените на места са запазени на височина до 6 м. Най-вероятно създадена в началото на ІVв. във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Културният пласт е запазен на дълбочина от 2,20 м и обхваща периода ІV-ХІІІ век. В най-високата част е открита голяма обществена сграда с мощни зидове и фрагменти от мраморни колони. Според находките тя е построена през ІV век, а през първата половина на VІ век е станала жертва на опустошителните славянски и аварски нашествия. Поради ключовото си място Родостица е пограничен форт между Първото българско царство и Византийската империя. Тя е пазела входа на Родопите. По поречието на Арда е минавал древния път за вътрешността на планината. Доказателства за ранно българско присъствие са откритите старобългарски апликации и коланни накрайници. Животът на крепостта продължава и по време на византийското владичество. Открит е некропол от ХІ век с богати погребения. Замъкът е изоставен през първата половина на ХІІІ век. Не е изключено това да е станало в следствие на продължителните войни между българи и кръстоносци.

Крепостта е между селата Славеево и Хухла, и се влиза откъм северната част на Ивайловград. Може да се стигне с високопроходим автомобил по черен път, който минава до хотел-винарна "Лайт касъл". След отпадането на граничната поддръжка пътя е доста пропаднал на места. Оставихме колата на високото и след стръмно спускане стигнахме почти на брега на Арда, малко преди реката да премине в Гърция. Пресича се малка рекичка и по стръмна и тясна пътека се изкатерихме до високото. Първите останки да започват от там, като камъни от крепостта са използвани и за основата на оградата на кльона. Крепостта е гъсто обрасла с ниски дървета и храсти. По добре оформена пътека през храстите се стига в центъра на крепостта, където е замъка на владетеля. Откъм задната порта е стръмното Балък дере, речен каньон с високи склонове, издълбан в каменистата почва от едноименната река.

Крепост Лютица - Ивайловград

GPS: N41.50253° E26.06264°

Крепост Лютица - Ивайловград

GPS: N41° 30' 09.1" E26° 03' 45.5"

Крепост Лютица - гр.Ивайловград

GPS: N41° 30' 09.1" E26° 03' 45.5"

Средновековната крепост Лютица се намира близо до Ивайловград в местност, покрита с вековни дъбови и букови гори. Тя е най-добре запазената българска средновековна крепост. Крепостта е една от най-големите в Източните Родопи, известна като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”. Археологическите проучвания показват, че местността на крепостта е именно споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия през 9 - 17 в. и архиепископия през 17 - 18 в., изиграл важна роля в Българската история особено при царуването на Калоян. Крепостта датира още от 4 - 6 в., като е просъществувала чак до края на 18 в., когато губи значението си като защитно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори. Руините на крепостта заемат площ от 26 дка. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град. До момента са разкрити вътрешната крепост, жилищната кула на управителя, основите на 2 църкви от 10 в. и от 15 - 16 в., некропол с 15 гроба, щернакладенец и останки от древна канализационна система. Намерени са огромното количество находки – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др. Специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия. Открита е керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.

Голяма част от артефактите, открити при крепостта, могат да се видят изложени в Общинския исторически музей в Ивайловград.

Вила Армира - Ивайловград

GPS: N41.49919° E26.10689°

Вила Армира - гр.Ивайловград

GPS: N41° 29' 57.1" E26° 06' 24.8"

Антична вила “Армира” се намира на 4км. западно от Ивайловград. Била е открита при строителни работи за язовир през 1964 г. Античната вила е била издигната в долината на р. Армира, десен приток на р. Арда, през втората половина на І век сл. Хр. По името на реката е наречена Вила “Армира” . Красивата природа, плодородната земя и мекият климат са създавали отлични условия за живот. Вила “Армира” е един от най-ранните и най-точно датирани вилни комплекси от римската епоха, проучени в България. Тя е изключителен архитектурен паметник от преди 2000 години. Това е най-пищно украсеният частен дом (дворец) от римската епоха, разкрит в българските земи. Вилата е била център на поземлено владение, основано от богата тракийска аристократична фамилия. Мястото за изграждането на вилата е било специално избрано. То отговаря на изникванията за подобни градежи, които казват, че една вила трябва да бъде построена до голям път, но не на самия път; в красива местност; близо до вода; на южен склон и най-важното до добри съседи . Римският начин на устройване на вилното стопанство и прилагането на архитектурата на римските дворци от Средиземноморието, не оспорва тракийския произход на нейните владетели и принадлежността им към тракийската аристокрация. Разкопките на Голямата могила при с. Свирачи през 2001-2002 г. допринесоха изключително много за доказването на тракийския произход на основателите й. На площ от 3600 кв. м, сред красива градина за разходки, се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и значителен брой различни помещения, ограждащи под формата на буквата “П” открит басейн в средата. Само на първия етаж помещенията са били 22. С течение на времето вилата става тясна за нейните собственици и в началото на III в. е била разширена на изток с изграждане на просторна зала за гости - триклиниум, и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римска отоплителна система - хипокауст, следи от която се виждат и днес. Още през първата половина на II в. към вила „Армира” се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Благодарение на тях вилата постепенно придобива блясъка и разкоша на истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана. Те покривали стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда. При разкопките са намерени почти 3000 фрагмента от мрамор в много добро състояние. По обем, разнообразие и качество на мраморната украса вила „Армира” остава единственият подобен паметник не само в днешните български земи, но и в границите на някогашните римски провинции на Балканите, а стенната й декорация я прави уникален паметник на античната архитектура и изкуство. Подовете на всички помещения и коридори са били покрити с високохудожествени мозайки с традиционни за античната живопис мотиви. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, в чийто северен край е изваян портрет на собственика от първата половина на II в. с двете му деца - единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега в България. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума (началото на III в.), с изображение на Медуза Горгона - символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Това е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България, надвишаваща по обем всички останали открити мозайки по днешните български земи. След близо 300 години разцвет, през втората половина на IV в. вила „Армира” е била опожарена и разграбена. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на околностите на Адрианопол през 378 г., когато римската армия под командването на император Валент (364 – 378 г.) е разбита от готите.

Атеренски мост - гр.Ивайловград

GPS: N41° 30' 36.9" E26° 04' 50.6"

На 7 км. югозападно от квартал Лъджа, Ивайловград, на река Армира (наричана Атеренска в горното си течение), се намира късносредновековния Атеренски мост. Той е обявен за археологически паметник на културата с местно значение. В сегашния си вид съоръжението датира от XVI в., но съществуват предположения, че оттук е минавал древен римски път за Беломорието, а по-късно мостът е имал връзка и с укрепения град - крепост “Лютица”. Мостът е едносводест, с две рамена. Изграден е от плочести камъни с хоросанова спойка. Арката е направена от обработени камъни. До скоро южното рамо е било разрушено от реката, но в момента е възстановено и мостът може да бъде преминат пеш.

гр.Ивайловград

Ивайловград е малко китно градче в Източните Родопи с 3500 жители, което има всички необходими удобства за вашия приятен престой. В бившата градска баня на Ивайловград сега се помещава добре подреден Исторически музей. В Ивайловград са запазени и няколко интересни църкви. Ивайловград е заобиколен от невероятна природа и няколко интересни природни територии могат да бъдат мястото на вашето кратко пътешестване из дивата красота на региона. Такива територии са Дупката и Ликана, където е царството на орхидеите и панорамните гледки към хълмовете на Източните Родопи. Село Мандрица и село Одринци са със запазена автентична архитектура на старите каменни и кирпичени къщи. Ивайловград е единственият град в България, от който, отправяйки се право на север, се стига до Гърция.

Общински исторически музей

GPS: N41° 31' 42.7" E26° 07' 32.9"

Общинският исторически музей се помещава в сградата на бившата градска баня, която представлява живописна бяла сграда, реставрирана от община Ивайловград през 2009 г. Сега тук се помещават сбирките, посветени на археологическото, културното и историческо наследство на Ивайловград. Старото име на града е Ортакьой, което в превод означава "село по средата". Наследството на Ивайловградчани е представено чрез множество ценни находки от античната епоха, Средновековието, Османския период, Руско-турската освободителна война, както и икони, стари снимки и карти и запазени предмети от бита на Родопите.

Крепост Халка тепе - Железино

GPS: N41° 27' 43.1" E25° 58' 03.0"

Долмени в м.Гьолищата - Железино

GPS: N41.48481° E25.96733° - Долмен (1)

GPS: N41.48490° E25.96738° - Долмен (2)

GPS: N41.48502° E25.96732° - Долмен (3)

GPS: N41.48508° E25.96393° - Долмен (4)

GPS: N41.48605° E25.96403° - Долмен (5)

Долмени - Железино

GPS: N41° 29' 06.2" E25° 58' 02.3"

Долмен - с.Железино

GPS: N41° 28' 09.8" E25° 57' 27.9"

Долменът е мегалитно гробно съоръжение датиращо от края на II хил. пр. Хр. Долменът е правоъгълен, едно-камерен, без преддверие и дромос . За да не се свлича пръста е направен кръг от побити камъни. Гробната камера е ориентирана в посока изток – запад. Съоръжението е изградено е от големи грубо оформени вертикални гнайсови плочи, вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, докато южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Долменът се е използвал активно през цялото I хил. пр. Хр., а по-късно, по време на османското владичество е превърнат в светилище. При археологическите изследвания на обекта са открити различни керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието – железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII – XVIII век, които се съхраняват в Историческия музей в Хасково.

Крепост - Железари

GPS: N41° 23' 56.0" E26° 00' 04.0"

Светилище Св.Илия - Долно Луково

GPS: N41.38109° E26.05271°

Светилище - Гугутка

GPS: N41.41037° E25.93381°

Светилище Айлята - Гугутка

GPS: N41.41188° E25.92304°

Крепост Бялград - Гугутка

GPS: N41.39811° E25.95494°

Крепост Бялград - Гугутка

GPS: N41° 23' 53.2" E25° 57' 17.8"

Крепост Бялград -с.Гугутка

GPS: N41° 23' 53.2" E25° 57' 17.8"

На 3.5 км. източно от село Гугутка община Ивайловград, на естествено защитен, труднодостъпен скалист връх се намира крепостта Бялград. Склоновете на върха се спускат стръмно към Бяла река, която го обгражда от две страни. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат площ от 13 дка. Те са запазени почти изцяло в първоначалният им вид- имат дължина общо около 550 м. и височина до 7- 8 м., а дебелината им е 2 м. В източната част, където крепостта е сравнително по-достъпна, пред основната стена на разстояние 10- 15 м. е построена втора стена, която описва неправилен полукръг. Двойните стени са рядкост при източно родопските крепости. В източната част на Бялград са разкрити основите на еднокорабна едноабсидна черква, частично вкопана в земята. Тя има дължина 8 м., ширина 6 м., а дебелината на страните и е 1 м. Подът и е бил покрит с каменни квадратни плочи с еднакви размери. Вътре в крепостта някога се е издигал красив феодален дворец. Най- интересното съоръжение от тази крепост, което е стигнало до наши дни, е вътрешната феодална жилищна кула. Тя е от типа на така наречените донжон и е една от малкото сравнително добре запазени кули в България. Носят се легенди, че след падането ни под турско робство, тук е дошъл да живее заможен турски феодал и затова тя е толкова добре запазена. Стените и се издигат на височина до 9 м., а дебелината им е 1.5 м. Тя има правоъгълен план с размери на основата 11 и 9 м. Била е на два етажа. Приземния етаж е преграден с носеща стена, като едното помещение е използвано за склад, а в другото е била монтирана дървена стълба, по която се е излизало на втория етаж. Запазени са гнездата на гредите, които са носели пода на втория етаж, използван като жилище. Писмени сведения за Бялград в средновековните извори не са запазени. Особеностите на градежа и показват, че изграждането и в нейния сегашен вид трябва да се отнесе към края на 7 и началото на 8 век.

Тракийски мемориален комплекс "Илиева нива"

GPS: N41° 32' 09.8" E25° 54' 39.4"

Местността Илиева нива се намира в покрайнините на село Глумово, община Ивайловград. На това място на 03.10.1913 г. по време на Междусъюзническата война, турската войска убива над 200 бебета и деца, които са скрити на южния бряг на р. Арда. Това били деца на българи, бягащи от преследващата ги турска войска. През 1996 година в местността е издигнат мемориален комплекс в памет на над 40 000 изклани български бежанци и техните деца. Мемориалът се състои от паметник, чешма и параклис "Света Петка българска" и е много масово посещаван всяка година на 1 юни - Денят на детето. Тогава се провежда "Национален младежки тракийски събор - Ден на тракийското дете". Съборът е едно от най-важните събития за региона и привлича много гости и местни жители. Събитията започват със заупокойна молитва за душите на избитите деца, като след това денят протича весело и се правят състезания и конкурси, придружени с много забавления, песни и танци.

Църква (манастир) - Брусино

GPS: N41.51366° E25.93888°

Светилище Текето - Ботурче

GPS: N41.38015° E25.93283°

Община Любимец

Долмен Ешмеджик - Оряхово

GPS: N41.93944° E26.19006°

Долмен в м.Ешмеджика - Оряхово

GPS: N41° 56' 22.0" E26° 11' 24.2"

Светилище - Малко Градище

GPS: N41.74617° E26.00785°

Глухите камъни - Малко градище

GPS: N41.72738° E25.95520°

Глухите камъни - Малко Градище

GPS: N41° 43' 38.6" E25° 57' 18.7"

Тракийски комплекс Глухите камъни

Глухите камъни е скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от село Малко Градище в североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Основната част от нишите са трапецовидни, но има и засводени или правоъгълни. Подобни ниши се откриват на много места из Източните Родопи. Предполага се, че тук е полаган праха на умрели знатни траки от района. Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Намира се в най-високите части на източнородопския рид Гората при надморска височина 500 - 560 метра в землището на село Вълче поле. До него се достига по черен път отделящ се от превала при шосето свързващо селата Малко Градище и Дъбовец. Целият погребален комплекс Глухите камъни е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която личат и до днес. Мегалитният комплекс Глухите камъни е бил едно от най-големите тракийски светилища от пр. Хр., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Скални ниши 1

GPS: N41° 43' 38.0" E25° 57' 21.0"

Първо се стига до Голямата скала обсипана с ниши и от там има очертана пътечка до гробниците. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок, който изниква от земята като гигантски зъб висок 30 метра. Ролята на тези отвори не е напълно изяснена, но се предполага, че са се използвали за погребални урни.

Крепост Св.Марина - Малко Градище

GPS: N41° 43' 45.2" E25° 56' 48.1"

Крепост Хисаря - Любимец

GPS: N41.86972° E26.08909°

Тракийска гробница - вр.Шейновец

GPS: N41° 42' 54.5" E26° 01' 18.2"

Под връх Шейновец се намира още една тракийска куполна гробница. Преддверието й е малко и почти разрушено, куполното помещение засега е запазено, но подовата настилка е изцяло разбита от иманяри. До гробницата води добре маркирана екопътека.

Крепост Кушкая - Вълче Поле

GPS: N41° 42' 33.2" E26° 00' 15.0"

Крали Марков камък - Вълче Поле

GPS: N41° 42' 40.8" E26° 03' 06.2"

Курт кале - Вълче поле

GPS: N41.71599° E26.02883°

в.Шейновец (крепост Курткале) - Вълче Поле

GPS: N41° 42' 56.0" E26° 01' 45.0"

вр. Шейновец

GPS: N41° 42' 57.8" E26° 01' 43.4"

Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите на територията на община Лщбимец и югозападно от с. Мезек. Височината му е 703,6 метра. Върхът е известен сред местното население още и с турското име Курт кале - в превод "Вълчата крепост". Тук на 05.10.1912 г. става първото сражение в Балканската война. В него загиват 14 от охраняващите котата войници от 30-ти Шейновски полк, дал името на върха. На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите. Днес на върха се издига телевизионна кула с височина над 100 метра, която се забелязва отдалече. При хубаво и ясно време от върха се вижда Бяло море в Гърция. До самия връх може да се стигне с автомобил като се мине през село Мезек.

Крепост Градището - Белица

GPS: N41° 49' 12.2" E25° 57' 56.9" - Крепост Градището на връх Калето

GPS: N41° 49' 09.3" E25° 57' 48.0" - Останки от кула или църква на връх Коледата

Крепост Градището на връх Калето

Община Маджарово

Укрепено светилище Чуката - Сеноклас

GPS: N41.60866° E25.89675°

Тракийски комплекс - Сеноклас

GPS: N41° 37' 01.3" E25° 55' 15.6" - Параклис

GPS: N41° 36' 54.4" E25° 55' 22.0" - Крепост

GPS: N41° 37' 06.6" E25° 55' 19.1" - Светилище (чешма)

Скални ниши - Сеноклас

GPS: N41° 36' 46.9" E25° 55' 29.8"

Светилище Тепето - Сеноклас

GPS: N41° 36' 40.4" E25° 56' 21.2"

Светилище Бакаджика - Сеноклас

GPS: N41.63939° E25.93026°

Крепост Хисаря - Сеноклас

GPS: N41° 36' 55.0" E25° 55' 20.0"

Светилище - Малко Брягово

GPS: N41.71309° E25.89307°

Крепост Юмрук кая - Маджарово

GPS: N41.61582° E25.85176°

Укрепено светилище Шиш тепе - Маджарово

GPS: N41.61752° E25.86977°

Укрепено светилище Шиш тепе - Маджарово

GPS: N41° 37' 02.6" E25° 52' 11.4"

Тракийски мемориален комплекс - Маджарово

GPS: N41° 38' 27.3" E25° 52' 18.4"

Гробници - Маджарово

GPS: N41.62692° E25.82675°

Тракийска гробница - Маджарово

GPS: N41° 38' 01.5" E25° 51' 09.7" - Начало на пътеката

GPS: N41° 37' 36.9" E25° 49' 36.3" - Гробница

Скални ниши Хамбар кая - Маджарово

GPS: N41° 39' 16.6" E25° 49' 57.3"

Скални ниши - Маджарово

GPS: N41° 37' 21.4" E25° 53' 30.8"

Светилище Менекенски камъни - Маджарово

GPS: N41.62010° E25.83045°

Светилище Менекенски камъни (крепост Окопа) - Маджарово

GPS: N41.62010° E25.83045°

Светилище Къзкая - Маджарово

GPS: N41.63842° E25.83265°

Светилище Къзкая - Маджарово

GPS: N41° 38' 18.3" E25° 49' 57.5"

Светилище (крепост) Асар кая - Маджарово

GPS: N41.64607° E25.88702°

Светилище Асар кая - Маджарово

GPS: N41° 38' 43.6" E25° 53' 11.3"

Завой на р.Арда (м.Кован кая) - Маджарово

GPS: N41° 39' 08.5" E25° 52' 30.9"

Природна забележителност Кован кая - Маджарово

GPS: N41° 39' 08.5" E25° 52' 30.9"

Крепост Чаталкая - Маджарово

GPS: N41.59410° E25.88359°

Крепост Окопа - Маджарово

GPS: N41.62063° E25.83049°

Светилище Таушан тепе - Долни Главанак

GPS: N41° 41' 06.3" E25° 48' 23.3"

Римски път - Долни Главанак

GPS: N41° 41' 14.1" E25° 49' 52.9"

Кромлех - Долни Главанак

GPS: N41.68186° E25.81283°

Кромлех - Долни Главанак

GPS: N41° 40' 54.7" E25° 48' 46.2"

Юмурчал - Горно Поле

GPS: N41° 39' 10.6" E25° 51' 01.1"

Светилище Саръ кая - Горно поле

GPS: N41.65614° E25.83805°

Крепост Сиври дикме - Горно Поле

GPS: N41.66972° E25.88083°

Гробница Фурнаджика - Горно Поле

GPS: N41.67076° E25.86763°

Кула Петрово кале - Горни Главанак

GPS: N41.66357° E25.80906°

Светилище Семери борун - Габерово

GPS: N41.63833° E25.90250°

Светилище - Бориславовци

GPS: N41.65737° E25.91921°

Исторически музей - Бориславци

GPS: N41° 39' 45.0" E25° 55' 30.0"

Община Минерални бани

Скални ниши - Татарево

GPS: N41° 57' 01.3" E25° 24' 48.4"

Крепост Хисара - Татарево

GPS: N41° 57' 05.4" E25° 25' 05.4"

Крепост Хисара - Татарево

GPS: N41° 57' 05.4" E25° 25' 05.4"

Скални ниши по р.Величка (Олудере) - Сърница

Тракийски скални ниши по Олудере (Величка) - Сърница

GPS: N41° 51' 02.6" E25° 14' 57.5" - Скални ниши 5

GPS: N41° 51' 23.2" E25° 14' 35.2" - Скални ниши 6

GPS: N41° 51' 25.5" E25° 14' 33.6" - Скални ниши 7

GPS: N41° 51' 30.2" E25° 14' 28.9" - Скални ниши 8

GPS: N41° 51' 32.8" E25° 14' 12.2" - Скални ниши 9

GPS: N41° 51' 35.8" E25° 14' 02.9" - Скални ниши 10

GPS: N41° 51' 33.7" E25° 14' 00.2" - Скални ниши 11

GPS: N41° 51' 35.4" E25° 14' 00.7" - Скални ниши 12

GPS: N41° 51' 36.6" E25° 13' 57.3" - Скални ниши 13

Тракийски скални ниши по Олудере (Величка) - Сърница

GPS: N41° 51' 01.5" E25° 15' 16.0" - Скални ниши 1

GPS: N41° 51' 05.1" E25° 15' 12.7" - Скални ниши 2

GPS: N41° 51' 04.2" E25° 15' 07.3" - Скални ниши 3

GPS: N41° 51' 03.1" E25° 15' 05.4" - Скални ниши 4

Скални ниши (3) - Сърница

GPS: N41° 52' 26.0" E25° 16' 18.5"

Скални ниши (2) - Сърница

GPS: N41° 52' 04.7" E25° 15' 18.3"

Скални ниши (1) - Сърница

GPS: N41° 52' 06.2" E25° 15' 13.9"

Крепост (светилище) Орлови скали - Сърница

GPS: N41° 52' 07.3" E25° 15' 09.7"

Крепост (светилище) Орлови скали - Сърница

GPS: N41° 52' 07.3" E25° 15' 09.7" - Тракийска крепост

GPS: N41° 52' 06.2" E25° 15' 13.9" - Скални ниши 1

GPS: N41° 52' 04.7" E25° 15' 18.3" - Скални ниши 2

Крепост Купена - Сърница

GPS: N41° 52' 42.0" E25° 15' 46.0"

Крепост Калето (Градището) - Сърница

GPS: N41° 53' 24.7" E25° 17' 52.6"

Крепост Асара - Сираково

GPS: N41° 52' 48.3" E25° 21' 14.6"

Шарапана - Минерални бани

GPS: N41° 55' 55.6" E25° 20' 35.9"

Тракийска скална гробница Стъпката - Минерални бани

GPS: N41° 56' 16.1" E25° 20' 50.1"

Село Минерални бани (Хасковско) е известно с лечебните си минерални извори. Непосредствено до центъра на селото, върху малка могила в североизточния край на скалата има издълбан голям олтар или гробница във форма на великанска стъпка. Тя се намира на 5 метра от първия минерален извор. Дълга е 2 метра, дълбока е 1 метър и широка 0.75 метра. Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и нейната чудодейна стъпка. Близо до пръстите има издълбани малки вдлъбнатини. По отвесните склонове на скалата има запазени ниши. Запазени са две – три стъпала, които водят към стъпката. В десния край личи кръг от камъни, вероятно за сядане, почти заровени в пръстта. В дясно от Стъпката е открита естрада за културни събития.

Крепост Топлица (Св.Дух) - Минерални Бани

GPS: N41° 56' 23.7" E25° 20' 53.5"

Светилище - Караманци

GPS: N41.82364° E25.33530°

Шарапани - Горно Брястово

Край село Горно Брястово се намират създадени от човешка ръка вдлъбнатини в скали, наречени шарапани. Винарските камъни (шарапана) в околностите на селото датира от нач. на I хил. пр. Хр. Около десетина шарапани са открити североизточно и югоизтично от Брястово. Шарапаните (винарски камък "Шарап таш") са скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от две нееднакви басейнчета с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий /бога на виното и веселието/. Съществуват две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.

GPS: N41° 54' 56.5" E25° 19' 24.4" - Шарапана 1

Светилище Градушка църква - Горно Брястово

GPS: N41° 56' 11.1" E25° 19' 01.8"

Светилище Гарваница - Горно Брястово

GPS: N41° 55' 43.2" E25° 19' 25.1"

Крепост Голямо градище - Горно Брястово

GPS: N41° 56' 19.8" E25° 18' 40.6"

Крепост Голямо градище - Горно Брястово

GPS: N41° 56' 19.8" E25° 18' 40.6"

Крепост Калето - Брястово

GPS: N41° 54' 36.1" E25° 18' 50.4"

Айкаас - Брястово

GPS: N41° 54' 05.2" E25° 17' 35.2"

Тракийски шарапани - Ангел Войвода

GPS: N41° 49' 58.5" E25° 15' 46.8" - Шарапана 1

GPS: N41° 50' 01.4" E25° 15' 46.8" - Шарапана 2

Тракийски скални ниши - Ангел Войвода

GPS: N41° 49' 59.0" E25° 15' 46.8" - Скални ниши 1

GPS: N41° 50' 01.3" E25° 15' 47.9" - Скални ниши 2

GPS: N41° 50' 02.3" E25° 15' 48.1" - Скални ниши 3

GPS: N41° 50' 04.1" E25° 15' 52.6" - Скални ниши 4

GPS: N41° 50' 03.6" E25° 15' 50.8" - Скални ниши 5

GPS: N41° 49' 59.2" E25° 15' 48.3" - Скални ниши 6

Тракийски скални ниши - Ангел Войвода

GPS: N41° 49' 59.0" E25° 15' 46.8" - Скални ниши 1

GPS: N41° 50' 01.3" E25° 15' 47.9" - Скални ниши 2

GPS: N41° 50' 02.3" E25° 15' 48.1" - Скални ниши 3

GPS: N41° 50' 04.1" E25° 15' 52.6" - Скални ниши 4

GPS: N41° 50' 03.6" E25° 15' 50.8" - Скални ниши 5

Крепост Хасара - Ангел Войвода

GPS: N41° 49' 59.6" E25° 15' 44.0"

Община Свиленград

Римска баня - Щит

GPS: N41° 49' 27.1" E26° 22' 16.7"

Крепост Скутарион - Щит

GPS: N41° 49' 27.2" E26° 22' 02.3"

Мост на Мустафа паша - Свиленград

GPS: N41° 46' 07.7" E26° 11' 35.9"

Скална църква - Михалич

GPS: N41° 51' 00.2" E26° 25' 29.8"

Тракийска гробница - с.Мезек

GPS: N41° 44' 05.5" E26° 06' 06.2"

Тракийската куполна гробница (ІV-ІІІ в. пр. Хр.) се намира в покрайнините на с. Мезек, в могилата Мелтепе. Село Мезек е разположено на около 13 км югозападно от Свиленград. В насипа на могилата през 1908 г. селянин открил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 кг. Находката днес се намира в археологическия музей в Истанбул - Турция, тъй като през 1908 г. този район все още се намирал в границите на Турция. В музея в Хасково се намира гипсова отливка на оригинала. Гробницата е открита случайно от местни жители през 1931 г. Тя е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Гробницата е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 м и диаметър при основата 90 м. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през дълъг повече от 20 м коридор (дромос). Следват две правоъгълни преддверия, а след тях – кръгла погребална камера с кошеровиден купол. Общата дължина на съоръжението е около 31 м. Входът въвеждащ в домоса, е намерен зазидан. Входовете към помешенията са затваряни съответно първият – с каменна плоча, вторият с еднокрила каменна врата, третият, към толоса – с двукрила бронзова врата с декоративна релефна украса. В толоса има каменно легло с две странично разположени урни от монолитни каменни блокове. Могилата е оградена с широк около 5 м. зид (крепида) от големи, добре одялани каменни блокове. В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), висок 134 см, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Предполага се, че гробницата е използвана като храм към Хероон – място, където се почитал култът към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. В преддверието е била погребана жена. Самата гробница е великолепно архитектурно творение.

Исторически кът е обособен и в Тракийската куполна гробница. Най-забележителната атракция там са триизмерните холографски копия на откритите в гробницата златни и бронзови съкровища. Подобна експозиция се прави за първи път в автентичната среда на исторически обект.

Крепост Неузетикон (Неутзикон) - Мезек

GPS: N41° 44' 15.1" E26° 05' 00.7"

Крепост Неузетикон (Неутзикон) - с.Мезек

GPS: N41° 44' 15.1" E26° 05' 00.7"

В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г. Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена. Крепостта е функционирала до османското нашествие в края на ХIV в. Тя е замислена като солидно фортификационно звено и в нея е имало интензивен живот. Разкрити са няколко зърнохранилища с овъглено жито, където се съхранявали хранителите припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обикновеното население. Крепостта при с. Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Част от нея е разрушена около 1900 г., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.

Районът около Средновековната крепост край Мезек е превърнат в център за атракции. На крепостта са експонирани декори на стражева зала и оръжейна, а наоколо е разположен военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в автентични костюми. Посетителите ще могат да стрелят с лък и арбалет, да нареждат пъзел или да играят шах с 50-сантиметрови фигури, да хвърлят ласо, да се снимат в царски и рицарски костюми. След многобройните игри ще могат да отдъхнат край 4-метрово огнище, сядайки на дънери и пънчета.

Скална църква - Маточина

GPS: N41° 50' 37.6" E26° 31' 54.4"

Скална църква - Маточина

GPS: N41° 50' 37.6" E26° 31' 54.4"

Скалната църква е изсечена на 2 км югозападно от село Маточина в скалисто възвишение. Датирана е от 10 век. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест коридор. Тази скална църква е дялана в самата скала абсолютно и само с помоща на ръчни инструменти. Общата дължина на съоръжението е 14,05 м., а само на коридора - 4,20 м. Най-високата точка на свода в коридора е 3,50 м., широчината му е 3 м. Вляво от входа, в скалата личат изсечени стъпала, водещи към обширно платото, под което се намира църквата. Точно над входа са запазени следи от издълбани в скалата форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. От това място се открива красива панорамна гледка на юг, към меандрите на река Тунджа и на запад към долината на река Фишера.В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух” и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. През 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. Св. Константин и Елена” и постепенно църковния живот във „вехтата” църква замира.

Крепост Букелон - Маточина

GPS: N41° 51' 13.2" E26° 32' 48.9"

Крепост Букелон - Маточина

GPS: N41° 51' 13.2" E26° 32' 48.5"

в.Таштепе - Левка

GPS: N41° 52' 09.7" E26° 15' 25.4"

Крепост на в.Дервишка могила - Дервишка Могила

GPS: N41° 54' 50.1" E26° 21' 02.6"

Община Симеоновград

Крепост Констанция - Симеоновград

GPS: N42.03261° E25.86169°

Крепост Констанция - Симеоновград

GPS: N42° 01' 57.4" E25° 51' 42.1"

Крепост Констанция

GPS: N42 01.954 E25 51.680

Късноантичен и средновековен град Констанция се намира на височина "Асара", северно от квартал Злати дол, на десния бряг на река Марица, на 2.46 km източно по права линия от центъра на град Симеоновград. Същинския средновековен град от 11-12 век, е на левия бряг на река Марица в местността Градището, точно срещу крепостта. Тази крепост се оформя като един от най- големите и стари градове в Северна Тракия, съществувал от 4 век до началото на 13 век. Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения.

Светилище Тилбето - Калугерово

GPS: N42.08705° E25.85577°

Община Стамболово

Светилище - Силен

GPS: N41.69022° E25.70081°

Светилище Карачалък - Светослав

GPS: N41.64455° E25.64517°

Крепост Асара (Ефраим) - Рабово

GPS: N41.61722° E25.65111°

Крепост Асара (Ефраим) - Рабово

GPS: N41° 37' 02.0" E25° 39' 04.0"

Гузун кая - Пътниково

GPS: N41.68726° E25.64876°

Тракийска скална гробница Кара ин - Пчелари

GPS: N41° 37' 37.6" E25° 41' 49.4"

Тракийска гробница Кара Ин - Пчелари

GPS: N41° 37' 37.6" E25° 41' 49.4"

Тракийска гробница - Пчелари

GPS: N41° 37' 21.7" E25° 42' 35.0"

Крепост Парпадар - Лясковец

GPS: N41° 42' 25.0" E25° 42' 44.5"

Тюрбе на Али Баба - Кралево

GPS: N41° 47' 31.0" E25° 41' 37.1"

Тракийски скални ниши - Кралево

GPS: N41° 46' 44.0" E25° 41' 20.0"

Скална гробница - Кралево

GPS: N41° 46' 45.1" E25° 41' 19.5"

Светилище Чортленя - Кралево

GPS: N41.78546° E25.68048°

Тракийски скални гробници и ниши - Долно Черковище

GPS: N41° 37' 11.5" E25° 43' 08.0"

Тракийски скални ниши Кован кая - Долно Черковище

GPS: N41° 37' 01.8" E25° 43' 19.9"

Скални ниши Кован кая - Долно Черковище

GPS: N41° 37' 01.8" E25° 43' 19.9"

Скални ниши Кован кая - Долно Черковище

GPS: N41° 37' 01.8" E25° 43' 19.9"

Скални ниши Аул кая - Долно Черковище

GPS: N41.62449° E25.72788°

Скални ниши - Долно Черковище

GPS: N41° 37' 11.1" E25° 43' 08.4" - Скални ниши 1

GPS: N41° 37' 02.9" E25° 43' 14.9" - Скални ниши 2

GPS: N41° 37' 01.8" E25° 43' 19.9" - Скални ниши Кован кая

GPS: N41° 37' 28.2" E25° 43' 40.4" - Скални ниши Аул кая

Крепост Св.Георги - Долно Черковище

GPS: N41.63463° E25.72894°

Крепост Св.Георги - Долно Черковище

GPS: N41° 38' 04.7" E25° 43' 44.2"

Крепост Сарлъка (Асар) - Долно Черковище

GPS: N41.64709° E25.74064°

Крепост Сарлъка (Асар) - Долно Черковище

GPS: N41° 38' 49.5" E25° 44' 26.3"

Крепост Чала - Голям Извор

GPS: N41° 46' 34.5" E25° 42' 53.1"

Светилище Кара кая - Голобрадово

GPS: N41.63864° E25.66340°

Тракийски скални ниши Кован кая - Бял Кладенец

GPS: N41° 39' 26.6" E25° 37' 30.6"

Крепост Чамлък Каясъ - Бял Кладенец

GPS: N41° 38' 04.0" E25° 36' 32.4"

Община Тополовград

Шарапана в м.Стоева круша - Хлябово

GPS: N42° 02' 26.9" E26° 14' 49.9"

Тракийска шарапана - Хлябово

GPS: N42° 03' 09.7" E26° 16' 04.9"

Стар мост - Хлябово

GPS: N42° 03' 36.7" E26° 14' 18.6"

Скална гробница и долмен в м.Авджика - Хлябово

GPS: N42° 02' 38.5" E26° 15' 32.8" - Скална гробница

GPS: N42° 02' 37.4" E26° 15' 32.4" - Долмен

Светилище Каменна могила - Хлябово

GPS: N42° 02' 00.6" E26° 15' 33.5"

Долмен в м.Стоева круша - Хлябово

GPS: N42° 02' 32.4" E26° 14' 49.6"

Долмени в м.Стоева круша - Хлябово

GPS: N42° 02' 32.4" E26° 14' 49.6" - Долмен 1

GPS: N42° 02' 18.5" E26° 15' 01.4" - Долмен 2

Долмен в м.Славова кория - Хлябово

GPS: N42° 01' 07.8" E26° 14' 29.6"

Долмен в м.Герена - Хлабово

GPS: N42° 01' 48.6" E26° 14' 18.9"

Долмен в м.Гайдаров долап - Хлябово

GPS: N42° 02' 47.9" E26° 14' 22.4"

Долмени в м.Бялата трева - Хлябово

GPS: N42° 01' 20.4" E26° 15' 05.7" - Долмен 1

GPS: N42° 01' 21.3" E26° 15' 04.6" - Долмен 2

Долмен в местност Начови чаири - Хлябово

GPS: N42° 03' 05.2" E26° 13' 44.0"

Долмен в местност Нъчеви чаири - с.Хлябово

GPS: N42° 03' 05.2" E26° 13' 44.0"

Устремски манастир Св.Троица - Устрем

GPS: N42° 01' 59.1" E26° 25' 52.2"

Пещера Каракольова дупка - Устрем

GPS: N42° 01' 59.6" E26° 25' 41.5"

Черните камъни - Тополовград

GPS: N42.05014° E26.35563°

Светилище Калето - Тополовград

GPS: N42.00300° E26.32348°

Крепост Палеокастро - Тополовград

GPS: N42.07914° E26.30357°

Крепост (светилище) Палеокастро - Тополовград

GPS: N42° 04' 44.9" E26° 18' 12.9"

Светилище Кюстарлъка - Срем

GPS: N42.02448° E26.51467°

Долмен Средния път (3) - Сакарци

GPS: N42.05526° E26.28305°

Долмени в м.Средния път - Сакарци

GPS: N42° 03' 05.2" E26° 16' 56.0" - Долмен 1

GPS: N42° 03' 05.4" E26° 16' 56.8" - Долмен 2

Долмен в м.Клифтова нива - Сакарци

GPS: N42° 01' 38.9" E26° 17' 53.1"

Долмени в м.Капаклийка - Сакарци

GPS: N42° 01' 37.8" E26° 17' 15.0" - Долмен 1

GPS: N42° 01' 37.8" E26° 17' 15.0" - Долмен 2

Долмен Мангъра (2) - Сакарци

GPS: N42.00381° E26.27533°

Долмен Мангъра (1) - Сакарци

GPS: N42.00286° E26.27322°

Долмени в м.Мангъра - Сакарци

GPS: N42° 00' 10.3" E26° 16' 23.6" - Долмен 1

GPS: N42° 00' 13.7" E26° 16' 31.2" - Долмен 2

Долмен в м.Желев гьол - Сакарци

GPS: N42° 01' 41.6" E26° 16' 46.7"

Долмени - Радовец

GPS: N41° 56' 28.9" E26° 31' 51.0" - Долмен 1

GPS: N41° 56' 27.5" E26° 31' 50.4" - Долмен 2

GPS: N41° 56' 30.1" E26° 31' 51.5" - Долмен 3

Светилище Дамкая - Орешник

GPS: N42.05026° E26.36968°

Крепост Дронгилон - Княжево

GPS: N42.11411° E26.49594°

Тракийска крепост - Княжево

GPS: N42° 06' 50.8" E26° 29' 45.4"

Светилище Големия кайряк - Българска поляна

GPS: N42° 02' 27.8" E26° 10' 13.4"

Крепост Калето - Българска Поляна

GPS: N42° 00' 28.5" E26° 14' 55.5"

Каменна гробница - Българска поляна

GPS: N42° 02' 34.5" E26° 10' 17.8"

Долмени в м.Големия кайряк - Българска Поляна

GPS: N42° 02' 25.8" E26° 09' 41.7" - Долмен 1

GPS: N42° 02' 26.2" E26° 09' 51.5" - Долмен 2

GPS: N42° 02' 27.1" E26° 10' 05.3" - Долмен 3

Община Харманли

Долмен (разрушен) при Берекет баир - Черепово

GPS: N42° 00' 17.7" E26° 11' 04.1"

Долмени в м.Бялата пръст - Черепово

GPS: N41° 58' 53.3" E26° 06' 50.9" - Долмен 1

GPS: N41° 58' 26.3" E26° 06' 29.5" - Долмен 2

GPS: N41° 58' 10.5" E26° 06' 17.3" - Долмен 3

Долмен в м.Алиева могила - Черепово

GPS: N42° 01' 17.1" E26° 07' 32.3"

Долмен - Черепово

GPS: N41° 58' 53.3" E26° 06' 50.9"

Село Черепово е разположено в малка падина на западните склонове на Сакар планина. В землището на селото има следи от активен живот от хилядолетия. Съществуват множество мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. Е имало над 28 долмена и кромлехи. Някои от тях били и в самото село. Днес са се запазили около 18 долмена. Долменена некропол се намира южно от селото в местността Бялата пръст. Личат поне 3 долмена, но са силно разрушени. Макар че са били еднокамерни, без дромос и фасада, те са имали относително сложно техническо изпълнение. Вероятно всичките са били със скосени предни и задни стени, т.е. надлъжните стени са били съставени от по две плочи, като долната е била забита вертикално в терена, а горната е била леко наклонена навътре. Вероятно всичките са имали лицеви плочи с хубави отвори с декоративен жлеб: при долмен 1 лицевата плоча е налице, но съборена и пречупена на две; при долмен 3 налице е само долната част от лицевата плоча, забита в терена, като в нея личи врязването за лицевия отвор. Могилите са слабо изразени, вероятно грубо разровени от иманяри, които са рушили и самите съоръжения. Би било много полезно, понеже става дума за долменен некропол, от който са оцелели поне 3 долмена, при това конструктивно достатъчно впечатляващи. Реставрацията, укрепването и разчистването са належащи. е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха (XII-VI в. пр. Хр.). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите.

Долменът в близост до с. Пелевун е мегалитно гробно съоръжение (V - I в. пр.н.е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Най-късният открит до момента мегалитен тракийски паметник и един от най-рядко срещаните като архитектурен тип, съчетал архаичните традиции от ранножелязната епоха с новите достижения на елинизма (притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е.). Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво.Друго открито мегалитно гробно съоръжение в Община Ивайловград е долменът край с.Железено(края на II хил. пр.н.е.). То представлява правоъгълен еднокамерен долмен без предверие и дромос с ориентация на гробната камера в посока изток - запад. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Погребалното съоръжение е ползвано многократно през цялото I хил. пр.н.е., а по-късно по време на османското владичество е превърнато в светилище. При разкопките са открити керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието, железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII - XVIII в., които се съхраняват в Историческия музей в Хасково.е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха (XII-VI в. пр. Хр.). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите.

Долменът в близост до с. Пелевун е мегалитно гробно съоръжение (V - I в. пр.н.е.), обявено за археологически паметник на културата с национално значение. Най-късният открит до момента мегалитен тракийски паметник и един от най-рядко срещаните като архитектурен тип, съчетал архаичните традиции от ранножелязната епоха с новите достижения на елинизма (притежава модерен за времето си план, характерен за монументалните гробници от V - III в. пр.н.е.). Представлява правоъгълен двукамерен долмен с дромос, ориентиран в посока изток - запад, състоящ се от 4 части: коридор, предгробна камера, предверие и голяма гробна камера. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Погребалното съоръжение е ползвано многократно, но още в древността е било ограбено, като при разкопките са открити единствено керамични фрагменти и желязно сечиво.Друго открито мегалитно гробно съоръжение в Община Ивайловград е долменът край с.Железено(края на II хил. пр.н.е.). То представлява правоъгълен еднокамерен долмен без предверие и дромос с ориентация на гробната камера в посока изток - запад. Изграден е от големи цепени и грубо оформени гнайсови плочи, поставени вертикално и вкопани в предварително подготвен изкоп. Добре запазени са северната странична и западната напречна плочи, южната е полуразрушена, а източната и покривната липсват. Погребалното съоръжение е ползвано многократно през цялото I хил. пр.н.е., а по-късно по време на османското владичество е превърнато в светилище. При разкопките са открити керамични фрагменти от бронзовата, желязната епохи и Средновековието, железни сечива, накити и различни видове монети от периода XIII - XVIII в., които се съхраняват в Историческия музей в Хасково. те плочи е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха (XII-VI в. пр. Хр.). Те са разпространени в един относително ограничен район обхващащ Странджа, Сакар и Източните Родопи. Счита се, че районът на разпространението им съвпада с племенната територия на одрисите.

Крепост Долното кале - Харманли

GPS: N41.91190° E25.87517°

Изворът на белоногата 1 - Харманли

GPS: N41° 54' 49.8" E25° 56' 13.8"

Екопътека Дефилето - Харманли

GPS: N41.91687° E25.88532°

Водопад Кюмурлук дере - Харманли

GPS: N41.91382° E25.88629°

Светилище Сиврикая - Остър Камък

GPS: N41° 53' 22.0" E25° 52' 12.6"

Долмен в м.Сиврикая - Остър Камък

GPS: N41° 53' 16.3" E25° 51' 46.8"

Долмен в м.Сиврикая - Остър Камък

GPS: N41° 53' 16.3" E25° 51' 46.8"

Менхир Чучул камък - с.Овчарово

GPS: N42° 00' 39.1" E25° 59' 50.4"

Менхирът Чучул камък се намира се до пътя в южния край на село Овчарово. Той е единственият мегалитен паметник в Югоизточна Европа. Камъкът е висок 2,20 м и представлява трахитна колона с неправилна конусовидна форма, забита с дебелия си край в земята.

Думата "менхир" произлиза от бретонския диалект на френския и означава "висок камък" ("мен" - "камък"; "хир" - "висок"). Според учените подобни менхири представляват фалически символи и са израз на култа към плодородието. В древността в околностите на мегалитния паметник се извършвали ритуали, а по-късно край него се провеждал народен събор, което продължило до преди половин век.

Трактор Булдог - Изворово

GPS: N41.96462° E26.14169°

Римски път (Via Diagonalis) - Изворово

GPS: N41° 55' 53.7" E26° 06' 05.3"

Село Изворово се намира на пътя от Сакар за Любимец в община Харманли. От тук е минавал пътя Вия Диагоналис - най-важният път за Римската империя, който свързвал Рим с Константинопол. През територията на община Харманли са останали не само следи, но и цели отсечки от пътя на няколко места. Римляните строели пътищата си по определени правила - полагали се няколко добре утъпкани пласта с различен състав от пръст и камъни за отвеждане на водата, а повърхността отгоре била настилана с каменни плочи, което ги правело дълготрайни и здрави - така те са оцелели до днес. Най-долният слой е бил от земя, чакъл и вар и се е наричал Pavimentum. Вторият слой е бил каменният фундамент - Statument. Третият слой е бил от камъни и строителни отпадъци - Rudus. Четвъртият, горен слой, същинският път, се е наричал - Sumum Dorsum. А от двата края е имало изградени канавки - Fossa. По цялото протежение на пътя през римската епоха са били разположени пътни станции - едните са служели само за смяна на конете и почивка, а други и за нощуване. Най-често при тях е имало и укрепление, често с военен гарнизон, което служело за защита на станцията и пътниците. На около 7 километра от селото се намирала важната пътна станция Кастра Рубра, изградена през 2-ри век. служила на пътуващите по изградения римски път за място, където те са сменяли конете, почивали или нощували. В последствие се развива като крепост в пределите на Византия.

Преди да стигнете до нея е показано нагледно как се е правил Римски път.

Пътна станция Кастра рубра и римски път - Изворово

GPS: N41° 56' 00.5" E26° 05' 41.8" - Римска пътна станция

GPS: N41° 55' 53.6" E26° 06' 05.3" - Възстановяван участък от римски път (диагоналния)

Крепост Кастра рубра - Изворово

GPS: N41° 55' 56.6" E26° 05' 29.8"

Крепост Кастра рубра - Изворово

GPS: N41° 55' 56.6" E26° 05' 29.8"

Крепост Кастра Рубра - Изворово

GPS: N41° 55' 56.6" E26° 05' 32.3"

Късноантична и средновековна крепост "Кастра Рубра" се намира в местността "Калето", на 6 km югозападно от село Изворово. Цялата местност "Калето" представлява огромен комплекс, който е обитаем още през неолита (новокаменната епоха). От крепостта са разкрити част от стената, две кули и входната порта. В крепостта са ясно изразени най-малко два периода. Единият е ранновизантийски, за което се съди по откритите монети на император Анастасий I (491 - 518 г.), а кулата е от Средновековието. Крепостта вероятно е съществувала до времето на император Ираклий (610 - 641 г.). В рамките на крепостта е открито средновековно водохранилище. Все още не е ясна съдбата на комплекса. Крепостта представлява много стабилно съоръжение, единствена по рода си в Южна България и една от най- късно загиналите на Балканите в ранновизантийския период. Кастра рубра или Червена крепост има издължена неправилна трапецовидна форма. Крепостните стени заграждат площ от около 11 дка и са градени от ломени камъни, споени с хоросан, примесен с късчета чукани тухли. На всеки от ъглите е имало по една кула с правоъгълна форма. В крепостта се е влизало през мощна правоъгълна кула. Кулата е разполагала с две порти- вътрешна и външна. Крепостта е била изградена в самия край на V в. или началото на VI в. Крепостта доживяла до началото на VII в., когато по време на славяно-аварските нашествия била опожарена.

Долмен - Изворово

GPS: N41° 57' 44.0" E26° 08' 13.9"

Долмен - Изворово

GPS: N41° 57' 43.9" E26° 08' 13.9"

Изворово се намира на 32 км източно от Харманли, в Сакар планина, и днес наброява около 302 жители. Землището на селото е богато на исторически паметници. Проучванията през 1901 г. отбелязват 9 долмена, от които два са в самото село, през 1974 те вече са само седем. Най-интересен е долменът, разположен югозападно от селото. Той е съвсем прост еднокамерен, без лицева стена, без дромос, фасада и могила. Сглобен е без жлебове. Капакът, обаче, е оцелял на мястото си. По традиция в Изворово седмица след брането на гроздето (на 27 септември), в м. Блага черква да се прави църковна служба и курбан, като се колело агне. По време на самия курбан хората използвали долмена за маса. Свещеникът освещавал върху долмена вода, с която после ръсе присъстващите за здраве. Жертваното животно се сготвяло на място и присъстващите се гощавали. Данните от края на ХІХ в. свидетелстват, че при гощавката хората сядали в кръг по камъните, които обграждали някога могилата над долмена.

Светилище Семерчето - Доситеево

GPS: N41.92747° E26.00820°

Светилище Асарчето - Доситеево

GPS: N41.92818° E26.00722°

Светилище Елекча - Българин

GPS: N41.95732° E25.96342°

Крепост Горното кале - Брягово

GPS: N41.92801° E25.84437°

Теке Хазър баба - Богомил

GPS: N41° 59' 22.0" E26° 01' 32.8"

Изворът на белоногата 2 (Герганина чешма) - Бисер

GPS: N41° 52' 19.0" E25° 59' 51.7"

Община Хасково

Светилище Конджа куз - Широка поляна

GPS: N41.80328° E25.40867°

Часовникова кула - Хасково

GPS: N41° 55' 55.2" E25° 33' 18.4"

Монумент Света Богородица (БТС 72) - Хасково

GPS: N41° 55' 42.4" E25° 33' 14.6"

Монумент Света Богородица (БТС 72) - Хасково

GPS: N41° 55' 41.9" E25° 33' 15.0"

Крепост Марса - Хасково

GPS: N41° 55' 25.1" E25° 33' 08.2"

Долмен - Хасково

GPS: N41° 55' 55.8" E25° 33' 26.5"

Храм Успение Богородично - Узунджово

GPS: N41° 57' 38.6" E25° 39' 12.3"

Крепост Малкото хисарче - Текето

GPS: N41° 50' 47.0" E25° 28' 43.6"

Крепост Хисаря - Любеново

GPS: N41° 54' 49.4" E25° 44' 35.3"

Асенова крепост - Клокотница

GPS: N41° 58' 22.1" E25° 29' 01.5"

Светилище Джанасюк тапеси - Зорница

GPS: N41.80223° E25.46499°

Крепост Големия хисар - Гълъбец

GPS: N41° 50' 14.2" E25° 27' 11.4"

Тракийска гробница - с.Александрово (БТС 72)

ГПС: N41 58.778 E25 44.335

Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.

Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.

Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети. Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.

РадославаПанайоту

28.02.2023

БИБЛИОТЕКА