Област София
Община Антон
Водопад Китница - Антон
GPS: N42.74188° E24.24124°
Водопад Пеперудата - Антон
GPS: N42 43.923 E24 19.375
Водопад Пеперудата - Антон
GPS: N42° 43' 55.4" E24° 19' 22.5"
Въртопски водопади - Антон
GPS: N42.72432° E24.35379° - Водопад 1
GPS: N42.72528° E24.35512° - Водопад 2
Въртопско кале - Антон
GPS: N42° 43' 47.0" E24° 21' 24.0"
Крепост Въртопско кале - Антон
GPS: N42.72972° E24.35667°
Еленска базилика
GPS: N42 43.937 E24 13.223
Еленска базилика - Антон
GPS: N42° 43' 56.2" E24° 13' 13.4"
Крепост Джемински камък - Антон
GPS: N42.74500° E24.23528°
Крепост Еленско кале - Антон
GPS: N42° 44' 26.0" E24° 13' 19.0"
Община Божурище
Община Ботевград
Крепост Боженишки Урвич - Боженица
GPS: N42° 59' 31.6" E23° 49' 13.3"
Часовникова кула (БТС 82) - Ботевград
GPS: N42° 54' 29.1" E23° 47' 33.8"
Врачешки манастир Св.Четиридесет мъченици - Врачеш
GPS: N42° 53' 15.2" E23° 41' 53.8"
Крепост Паница кале - Липница
GPS: N43° 00' 57.5" E23° 44' 37.8"
Паметник-костница на Ботевите четници (БТС 82) - Скравена
GPS: N42° 57' 07.5" E23° 46' 06.0"
Скравенски манастир Св.Николай Мирликийски (БТС 82) - Скравена
GPS: N42°58′10.3″ E23°46′53″
Средновековна църква Св.Георги - Трудовец
GPS: N42° 56' 09.8" E23° 49' 31.8"
Община Годеч
Букоровски манастир
GPS: N43 00.099 E22 57.938
Букоровският манастир "Св. Георги Победоносец" е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви. Засега действаща е само Св. Георги, другите от вътре все още не са готови - Св. Петка, Св. св. Кирил и Методий, Св. Неделя и Вси Светии. Букоровския манастир днес е обновен, но почти нищо за историята му не се знае, освен, че е построен върху основите на пет стари църкви. Там е намерен и най-старият календар, откриван в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката".
До Букоровския манастир се стига като се мине през Годеч и се поеме по пътя към Туден и Разбоище. От главния път след Туден и преди Разбоище има отбивка по черен път вляво, която е обозначена с табела за манастира. Черният път е малко повече от километър, но при дъжд е разкалян и трудно проходим.
Водопад Котлите
GPS: N43 00.197 E22 57.493
Водопад "Котлите" се намира в близост до гр. Годеч при село Туден. Водопада е на река Дракул, която пресича високи отвесни скали и образува 3 пада на водата с обща височина около 20м.
За да стигнете до него, ще трябва първо да минете покрай Букоровския манастир в близост до Туден. До самия манастир се стига пеша по черен път в полето. Водопадът се намира на около 200 м. от манастира в стръмно дере, като се излиза от горната му страна. Слизането до котела под водопада е по много стръмна пътечка сред отвесни скали.
Античен храм на Диана - Годеч
GPS: N43° 01' 35.7" E23° 02' 39.1"
Крепост Градище - Голеш
GPS: N43° 03' 58.6" E22° 56' 54.6"
Манастир Св.Николай Летни - Голеш
GPS: N43° 03' 24.5" E22° 57' 13.9"
Оброк 1 - Голеш
GPS: N43° 03' 35.2" E22° 56' 51.0"
Оброк 2 - Голеш
GPS: N43° 03' 15.6" E22° 57' 02.3"
Разбоишки манастир
GPS: N43 00.930 E22 56.470
Разбоишкия манастир се намира на 9 км югозападно от град Годеч и на около 1,2 км западно от село Разбоище, в живописното дефиле на река Нишава. Точни сведения за възникването на Разбоишкия манастир не са запазени. Още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници, като са ползвали тази пещерна ниша за молитвено място. След време върху площадката пред входа на пещерата бил построен храмът параклис на височина 50 м. Това разширение се наложило поради увеличаване броя на отшелниците. През 18-19в. възникнал и същинския манастир, като главната му църква, вградена високо в скалите и остава извън манастирския комплекс.
Дотам може да се стигне по три пътя – през село Калотина, през Годеч и през Драгоман. Ние избрахме от Годеч - спира се в края на село Разбоище, а оттам чудесна 2-километрова пътека отвежда до обителта. След няколко минути пеш хубавият път преминава в стръмна камениста пътека. От нея гледката е великолепна – цялата долина на река Нишава и в далечината Западна Стара планина с меките си, заоблени върхове.
Разбоишки манастир - Разбоище
GPS: N43° 00' 58.1" E22° 56' 26.8"
Община Горна Малина
Тракийско светилище Бабата - Априлово
GPS: N42° 39' 46.1" E23° 41' 03.6"
в.Фрелин - Байлово
GPS: N42.66704° E23.81407°
Светилище Китката (Тепсията) - Гайтанево
GPS: N42° 39' 58.1" E23° 43' 49.9"
Старохристиянска базилика Св.Неделя - Гайтанево
GPS: N42° 39' 38.9" E23° 44' 39.5"
Крепост Градище - Горна Малина
GPS: N42° 41' 34.4" E23° 40' 54.1"
Оброк - Горна Малина
GPS: N42° 41' 48.6" E23° 41' 32.6"
GPS: N42° 42' 53.7" E23° 42' 55.0"
Крепост Звездец - Стъргел
GPS: N42.78028° E23.89667°
Крепост Караджов камък - Стъргел
GPS: N42.77861° E23.88806°
Крепост Копъра - Стъргел
GPS: N42.77944° E23.89139°
Османски табии на връх Звездец - Стъргел
GPS: N42.78270° E23.89599° - Йълдъз табия - постоена върху старобългарско землено укрепление
GPS: N42.76750° E23.84972° - Табия Арабаконак
GPS: N42.80306° E23.87972° - Табия Въртележката
GPS: N42.78052° E23.89651° - Табия (2) - построена върху тракийска и средновековна крепост Звездец
GPS: N42.77823° E23.88431° - Табия (3)
GPS: N42.77599° E23.87879° - Табия (4)
GPS: N42.77449° E23.87417° - Табия (5)
GPS: N42.77250° E23.86722° - Табия (6)
GPS: N42.76944° E23.85806° - Табия (7)
Крепост (оброчище Св.Георги) Огорелина - Чеканчево
GPS: N42° 42' 16.0" E23° 46' 18.3"
Община Долна баня
Крепост Калето - Долна Баня (Свети Спас)
GPS: N42° 14' 59.7" E23° 43' 38.4"
Римска баня - Долна баня
GPS: N42° 18' 40.3" E23° 46' 29.9"
Долна Баня е град, разположен в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. Мекият планински климат, чистият въздух и наличието на топли минерални извори са превърнали селището в курорт. На територията на Костенско-Долнобанското корито има четири минерални извора с лековита вода, с построени още в миналото бани за къпане и лечение. Към 1700 год. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори. Едната е била изградена върху римски основи и днес е известна като Римската баня, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня. Построени са с пари, намерени близо до изворите на минералната вода, които са счетени, че са курбан и предназначени за тази вода.
Средновековна църква (манастир) в м.Църквище - Долна Баня
GPS: N42° 19' 11.3" E23° 44' 39.6"
Община Драгоман
Скален мост Дупника - Беренде
GPS: N42° 59' 43.7" E22° 55' 37.2"
Средновековна църква Св.Петър - Беренде
GPS: N42° 59' 44.1" E22° 55' 28.9"
Светилище на Сабазий (манастир Св.Св.Петър и Павел) - Драгоман
GPS: N42° 56' 50.3" E22° 57' 34.7"
Средновековна църква Св.Николай - Калотина
GPS: N42° 59' 34.1" E22° 51' 39.2"
Манастир Св.Петка - Чепълинци
GPS: N43° 00' 38.7" E22° 55' 47.9"
Община Елин Пелин
Кервансарай - Нови Хан
GPS: N42° 36' 24.6" E23° 35' 48.9"
Тракийско светилище Гарван камък (манастир Св.Петка) - Нови хан
GPS: N42° 35' 09.0" E23° 34' 31.8" - Светилище Гарван камък
GPS: N42° 35' 09.5" E23° 34' 32.3" - Манастир Св.Петка
Светилище Влаов камък - Голема Раковица
GPS: N42.63517° E23.82594°
Община Етрополе
Крепост Калето - Бойковец
GPS: N42° 49' 41.6" E23° 56' 39.1"
Крепост Калето - Бойковец
GPS: N42° 49' 41.6" E23° 56' 39.1"
Крепост Св.Атанас - Етрополе
GPS: N42° 49' 05.8" E24° 00' 07.2"
Часовникова кула - Етрополе
GPS: N42 49.790 E23 59.570
Природна забележителност Куклите - Лопян
GPS: N42° 51' 44.1" E24° 05' 23.6"
Куклите - Лопян
GPS: N42° 51' 44.1" E24° 05' 23.6"
Водопад Варовитец
ГПС: N42 49.435 E24 02.335
Водопад Варовитец - Рибарица
GPS: N42° 49' 26.1" E24° 02' 20.1"
Етрополски манастир св.Троица
ГПС: N42 49.417 E24 02.207
Етрополски манастир (БТС 63), водопад Варовитец - гр.Етрополе
GPS: N42° 49' 25.5" E24° 02' 14.1" - Етрополски манастир
GPS: N42° 49' 17.3" E24° 02' 16.3" - Аязмото (извор Варовитец)
GPS: N42° 49' 26.1" E24° 02' 20.1" - Вододпад Варовитец
Етрополският манастир се намира на около 5 км. източно от гр. Етрополе. Малко след града е отбивката за манастира– 2,5 км. по асфалтов тесен път. Етрополският манастир известен още с името "Варовитец" (заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква) е основан още в средновековието ( 1158г.). Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила. През 16 и 17в. Етрополския манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. Неведнъж Етрополският манастир е бил посещаван от Васил Левски, като дори е запазено скривалището на Апостола. В днешно време Етрополския манастир е действащ. Жил
Жилищните сгради са построени през 1833г., а впоследствие са реставрирани. Манастирската църква "Св. Троица" е построена през 1858г. от брациговския майстор Иван Боянин. Църквата е кръстовидна, трикорабна сграда с 5 купола с осмостенни барабани и пет купола. От северната и южна страна на наоса й са разположени два параклиса – "Св. Йоан Кръстител" и "Св. Св. Козма и Дамян". По фасадите на храма на места има украсни пластични елементи. До него се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив водопад.
До Етрополският манастир се намира карстовият извор Варовитец, който образува красив малък водопад. Изворът й (аязмото) е 300 – 400 метра по-нагоре. Височината на пада му е 12м. Пътеката започва от вратичка в задната част на двора на манастира. Спуска се стръмно в гората, като корените на вековни дървета служат за стъпала. Водопадът се достига за десетина минути. Варовитец е скрит в гората, навсякъде около него има дървета. Въздухът е много влажен и навсякъде по бигорната скала, където стига светлина, растат мъхове и сенколюбиви цветя.
Зад манастира има изградени беседки, места за отдих и люлки за най-малките.
Водопад Враня вода - Ямна
GPS: N42° 49' 19.3" E24° 04' 37.8"
Крепост Чертиград - Ямна
GPS: N42° 51' 07.3" E24° 08' 43.6"
Крепост Чертиград - Ямна
GPS: N42.85204° E24.14546°
Орлова скала (червената скала) - Ямна
GPS: N42° 51' 35.1" E24° 05' 05.1"
Община Златица
Крепост Градище - Замухово
GPS: N42.57099° E24.01225°
Златишки манастир - гр.Златица
GPS: N42° 43' 42.9" E24° 08' 25.8" - Златишки манастир
GPS: N42° 43' 45.7" E24° 08' 29.2" - Водопоад до Златишки манастир
GPS: N42° 36' 12.1" E24° 10' 54.4" - Вододпад в хвостохранилище в Средна гора - Панагюрски колонии
Златишкият манастир "Вознесение Господне" е разположен е край буен карстов извор в южното подножие на Златишко -Тетевенска планина от Средна Стара планина, в северните покрайнини на Златица. Според преданието тук в края на XIV век, в кървава битка с нашествениците турци загинал последният бранител на Златица - Спас войвода, а там където той паднал убит избликнал буен извор. От благодарност към героичният му подвиг и саможертва, народът нарекъл изворът на неговото име - "Спасово кладенче". Манастирът е основан през ХІХ в.Представлява комплекс от черква и жилищна сграда. Днес манастирът е обявен за паметник на културата и е периодично действащ.
Водопад, образувал св в хвостохранилище в Средна гора в Панагюрски колонии.
Крепост Златишко кале - Златица
GPS: N42° 44' 28.3" E24° 09' 23.0"
Часовникова кула - Златица
GPS: N42° 42' 55.1" E24° 08' 21.9"
Каменен мост - Петрич
GPS: N42° 35' 58.3" E24° 00' 36.2"
Крепост Кербово - Петрич
GPS: N42.62279° E24.02598°
Крепост Св.Никола - Петрич
GPS: N42.59292° E24.01440°
Паметник камбаната - Петрич
GPS: N42° 36' 13.1" E24° 00' 45.9"
Светилище Вран камък (Петрица) - Петрич
GPS: N42.56309° E24.04702°
Крепост Момина скала - Църквище
GPS: N42.73695° E24.09686°
Община Ихтиман
Крепост Любнишко кале - с.Любница
GPS: N42° 22' 51.8" E23° 57' 21.1"
Крепост Любнишко кале (наричана още Любнишко градище) се намира в местността "Сухото дере", на около 9 км западно от село Церово (Пазарджишко), близо до хижа Еледжик. Укреплението е било изградена на самостоятелно възвишение (наричано днес "Калето"), което е обградено от 3 страни (запад, север и изток) от малки реки - притоци на река Тополница. Крепостта е дълга около 200 м и широка около 70 м. Предполага се, че е свързана с охраната на разклонението на централния път, идващ от Траянови врата, през връх Бенковски, пресичащ река Яворица, по средата на разстоянието от село Церово до село Горно Вършило.
За да стигнете до крепостта тръгвате по асвалтов път от село Церово към хижа Еледжик (която не работи). След хижата е местността Бенковска поляна. Тук може да оставите колата и тръгвате на запад. Крепостта се посещава най-вече от иманяри, които оставят груби следи след себе си.
Крепост Серсем кале (Мория) - Мухово
GPS: N42° 27' 46.4" E23° 57' 12.6"
Крепост Серсем кале - Мухово
GPS: N42.46288° E23.95350°
Община Копривщица
Архитектурно исторически резерват (БТС 75) - Копривщица
Църква Успение Богородично
GPS: N42° 38' 19.9" E24° 21' 22.6"
Къща-музей Димчо Дебелянов
GPS: N42° 38' 26.2" E24° 21' 23.9"
Къща-музей Георги Бенковски
GPS: N42° 38' 09.9" E24° 21' 45.1"
Къща-музей Любен Каравелов
GPS: N42° 38' 27.9" E24° 21' 33.0"
Къща-музей Тодор Каблешков
GPS: N42° 38' 18.8" E24° 21' 21.4"
Лютова къща
GPS: N42° 38' 16.8" E24° 21' 27.9"
Ослекова къща
GPS: N42° 38' 24.1" E24° 21' 26.3"
Доганова къща
GPS: N42° 38' 32.2" E24° 21' 27.4"
Кантарджиева къща
GPS: N42° 38' 17.6" E24° 21' 20.9"
Музей класното училище
GPS: N42° 38' 16.5" E24° 21' 31.7"
Мост първа пушка
GPS: N42° 38' 15.7" E24° 21' 23.2"
Стар мост
GPS: N42° 38' 15.5" E24° 21' 21.8"
Архитектурно исторически резерват - гр.Копривщица (БТС75)
GPS: N42 38.407 E24 21.477
Каменни мостове - Копривщица
GPS: N42.63769° E24.35644° - Мост Първа пушка
GPS: N42.63431° E24.35950° - Каменен мост (1)
GPS: N42.63411° E24.35836° - Каменен мост (2)
GPS: N42.63421° E24.35755° - Каменен мост (3)
GPS: N42.63316° E24.35573° - Каменен мост (4)
GPS: N42.64124° E24.35665° - Каменен мост (5)
GPS: N42.63764° E24.35606° - Каменен мост (6)
Тракийска резиденция Смиловене - гр.Копривщица
GPS: N42° 34' 06.2" E24° 22' 25.5"
Смиловене представлява укрепена резиденция на тракийски цар от ІV век пр. Хр. Площта й е поне 200 кв.м. и е най-малко на два етажа височина. Стените са направени от големи каменни блокове с тегло около 1 тон, подредени в шахматен ред.
Резиденцията е построена върху могила, която допълнително е обработвана и за разлика от всички подобни обекти, не се намира на висок връх или хълм, а в подножието на хълма непосредствено до река Стрелчанска Луда Яна. Почти изцяло е проучена външната северна крепостна стена с дължина 15 м. Тя е изградена от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 м. На места укрепителната стена е запазена до 6 метра височина. Вътрешното оградено пространство е с дължина 25 м и ширина 11 м. Крепостната стена е строена по принципите на псевдоизодомната система и със суха зидария. Масивните дялани камъни прилепват плътно и не оставят фуги, като стените им са били допълнително обработвани. Те са дълги до 2 м, а запазената височина на зида е до 1,8 м. Преградните стени оформят две помещения – едното около 3 м широко и 10 м дълго, а другото - 5 м широко и 10 м дълго. По дебелината на стените може да се съди, че къщата е била най-малко на два етажа. Вътрешното пространство се е отводнявало чрез прецизно изработен от каменни плочи канал, минаващ през стената малко над основата.
Според събраните данни изграждането на резиденцията (тюрзиса) вероятно е в края на V в.пр.Хр. След римското завоевание на Балканите през I в. той е бил повторно обитаван през императорската и късноантичната епоха. Като архитектура разкритият дворец най-близко се доближава до описаните от древните автори резиденции на тракийските владетели.
В последните дни на проучванията през 2007 г. е открит уникален надпис върху масивен каменен блок на старогръцки език, отнасящ се към IV в.пр.Хр. – "ITAM" (ИТАМ). След това е открит втори, който и досега не е коментиран. Вторият надпис е "САР"! Каменният блок, върху който е изсечен, е паднал на самата скална основа, от която е започнал строежът на сградата и е вътре в сградата. открити са оброчни плочки, които доказват, че резиденцията в същия или по-късен период е била и светилище.
Маркировки и табели до тракийската резиденция Смиловене няма, ако не броим забранителната табела за влизане на фронта на неколкостотин метра пред самият обект.
Тюрзис Смиловене - Копривщица
GPS: N42.56839° E24.37375°
Сополивите камъни - Копривщица
GPS: N42.59108° E24.36441°
Община Костенец
Горновасилишки манастир - Горна Василица
GPS: N42° 22' 56.1" E23° 55' 20.5"
Крепост на в.Еледжик - Горна Василица
GPS: N42° 22' 57.0" E23° 55' 31.4"
Крепост Стенос (Щипон)
GPS: N42° 21' 25.7" E23° 55' 20.2"
Крепост Траянови врата - Горна Василица
GPS: N42° 21' 46.0" E23° 55' 02.6"
Водопад Скаловитец - с.Костенец
GPS: N42° 14' 00.7" E23° 50' 22.4"
Водопад Скаловитец или, както е по табела - "Скаловитско дере", се намира в полите на Рила планина близо до с.Костенец. Намира се на едноименната река Скаловитец, която е десен приток на река Рибница. Водопад Скаловитец се състои от три пада с обща висичина 56 метра. Средното е най-голямо и отвесно. Най-добре е водопада да се посети през пролетта или след превалявания от дъжд, когато е най-пълноводен.
Най-лесно до водопада може да се стигне от хижа Гургулица. Разстоянието от хижа Гургулица е около 2 км. и може да се измине за около 40-50 минути. Началната табела се намира още на самата хижа. Маркировката е червена и тръгва на изток. След двора на хижата се тръгва надолу по дълга поляна. В долния ̀и край е входът на пътеката в гората. Следвайки пътеката се слиза до река Рибница и се продължава нататък, като се следи маркировката. Пътеката минава ту по широк черен път, ту по тесни горски пътечки. На места е стръмна и обезопасена с парапет. В посока към водопада се слиза надолу. Има обособени места за почивка преди най-стръмните участъци при изкачването по обратния път. При влажно време е доста кално. При достигане на река Скаловитец има построена дървена беседка, при която се тръгва по пътека надясно (нагоре) и след пет минути се стига при водопада. Тя ще ви отведе в подножието на водопада. Там има пейка, от която посетителите могат да се наслаждават на красотата му.
Крепост Горна черква - Костенец
GPS: N42° 15' 29.1" E23° 49' 03.3"
Костенецки водопад - с.Костенец
GPS: N42° 14' 54.9" E23° 48' 18.3"
Костенският водопад е разположен на около 3 км. от село Костенец, Югозападна България. Костенският водопад е обявен през 1974 г. за природна забележителност. Често е наричан и Костенецки, заради близостта му със село Костенец и град Костенец. Разположен по течението на Стара (Костенска) река, той има пад с височина около 12 метра. Това е сравнително малък водопад, но изключително красив. До водопада се стига лесно, след като сте стигнали в с. Костенец. Търсите табелка с надпис "Вилна зона Костенец". Малко над вилната зона се стига до малко площадче, в чийто край ще забележите и информационната табела за самия водопад. Маршрутът не е труден, а гледката към водопада със сигурност си струва. Флората по скалите му е уникална, тя също е защитена със закон. Навремето в скалите под него е имало изкопана баня с топла минерална вода. Тя е имала седем извора и дълго време е ползвана от местните хора. По време на земетресение е срутена.
В началото на 20 в. известният наш писател Иван Вазов, който попаднал в този край, бил толкова вдъхновен от заобикалящата го природа, че написва стихосбирката си "Юлска китка", която заедно със стиховете "Дисонанси" е издадена през 1921 г. под общото заглавие "Какво пее планината". Две от стихотворенията са посветени на приказния Костенски водопад. Това са "Над водопада" и "Водопадът плаче". Макар и предпочитана дестинация през пролетта, Костенския водопад е посещаван целогодишно. Той е красив и през зимата, макар и замръзнал.
Община Костинброд
Крепост Кратискара (Резиденция Скретиска)
GPS: N42 48.085 E23 11.013
Манастир Св.Архангел Михаил - Костинброд
GPS: N42° 50' 35.2" E23° 11' 44.9"
Светилище (останки) - Петърч
GPS: N42.84538° E23.14504° - Светилище
GPS: N42.84778° E23.14755° - Останки прибрани в местната църква
Параклис Св.Йоан Златоуст (светилище при извора на р.Блато) - Опицвет
GPS: N42.87722° E23.07498°
Римска пътна колона - Опицвет
GPS: N42° 52' 01.6" E23° 05' 52.1"
Община Мирково
Крепост Градището - Мирково
GPS: N42.72263° E23.97520°
Крепост Денината плоча - Мирково
GPS: N42° 42' 42.2" E23° 59' 01.8"
Крепост Венеца - Смолско
GPS: N42.65339° E23.91518°
Светилище Манастирище - Смолско
GPS: N42° 38' 28.2" E23° 52' 32.5"
Манастирище - Байлово
GPS: N42.64117° E23.87569°
Община Пирдоп
Крепост Св.Георги - Душанци
GPS: N42.68943° E24.27413°
Мост Куфарита - Душанци
GPS: N42° 41' 26.8" E24° 16' 15.1"
Мост новия кемер - Пирдоп
GPS: N42° 39' 13.9" E24° 08' 26.0"
Каменен мост (Стария кемер?) - Пирдоп
GPS: N42° 39' 28.0" E24° 08' 16.1"
Община Правец
Класно училище - Видраре
GPS: N42° 59' 36.6" E24° 00' 28.1"
Крепост Градището - Видраре
GPS: N43° 00' 14.3" E23° 58' 05.0"
Крепост (селище или манастир) Градището - Видраре
GPS: N43° 00' 30.6" E23° 58' 19.6"
Чекотински манастир Св Архангел Михаил - Калугерово
GPS: N42° 59' 22.1" E23° 52' 27.3"
Манастир Св.Богородица (Осиковски) - Осиковица
GPS: N42° 53' 59.4" E24° 00' 05.7" - Начало на екопътеката
GPS: N42° 54' 12.0" E23° 59' 25.0" – Манастира
Исторически музей - Правец
GPS: N42° 53' 38.3" E23° 54' 57.5"
Музеен комплекс Тодор Живков - Правец
GPS: N42° 53' 59.4" E23° 55' 13.0"
Правешки манастир Св.Теодор Тирон - Правец
GPS: N42° 53' 01.0" E23° 56' 54.4"
Крепост Боровец - Разлив
GPS: N42° 56' 17.3" E23° 53' 13.0" - Начало на екопътека
GPS: N42° 56' 44.2" E23° 52' 44.0" – Крепост
Крепост Боровец - Разлив
GPS: N42.94561° E23.87889°
Община Самоков
Алинско кале - Алино
GPS: N42° 26' 28.2" E23° 24' 50.2"
Крепостта се намира на около 7 км североизточно от село Алино, Самоковско, в непосредствена близост до Алинския манастир „Възнесение господне“. Останките от крепостта се датират към XI – XIV век, като е просъществувала вероятно до средата на XVII век. Крепостните стени са обграждали около 3 000 кв.м., като запазената височина е до 2,5 м. До крепостта може да се достигне по черен път от село Алино в северна посока над язовира. Пътят е подходящ за високи автомобили.
Алински манастир Св.Спас - Алино
GPS: N42° 26' 22.8" E23° 24' 51.3"
Римски саркофаг Момата - Алино
GPS: N42° 23' 22.8" E23° 22' 08.1"
Алино е село в полите на Плана планина. Според народните предания името на селото в сегашния вид датира от XVII век. Тогава е имало голям пожар, изпепелил цялото село и пламъците, оцветени в алено нафона на нощното небе, дали името на селото. Непосредствено до селото има няколко тракийски надгробни могили, които санай-ранното историческо свидетелство за живота по тези земи. За съжаление те многократно са разкопавани от иманяри. На около километър в западна посока се намира внушителен саркофаг, който местните наричат Момата, поради специфичната му форма. Саркофагът се намира по средата на полето в местността Свети Рангел, край река Палакрия. Там е имало древно оброчище и църква. До него може да се стигне по черен път от село Алино. Самият саркофаг е интересен и уникален паметник, издялан от два монолитни каменни блока, като всеки от тях е с тегло 2-3 тона единият. Размерите му са 2,80 м. на 1,70 м. и е оформен като храм с двускатен покрив, украсен с акротрии в ъглите. Добре запазени са капакът и три от стените на саркофага. Стои на място, където в началото на ХХ век. е бил покрит с могилен насип. В момента стои изолиран в поле между обработваеми площи.
Екопътека Бели Искър
GPS: N42° 14' 36.5" E23° 32' 27.3"
Екопътека Бели Искър се намира в едноименното село, на 70 километра от град София и на 9 километра от град Самоков. Пътеката се намира точно на границата на национален парк Рила. В началото на пътеката има паркинг, където можете да оставите колата си. Дължината е едва 7,5 км и се изминава за около 3,5 часа, денивелацията е малка – 300 м, лесно достъпна е, а местата за отдих изобилстват. Подходяща е и за малки деца.
По протежение на пътеката има изградени осем големи и пет малки моста, като всеки има име. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – „Дългия”. Пристъпвайки по първия мост, точно срещу нас се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021 м). От дясната страна (изток) Долината на Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След мост 6 срещу нас се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище. Между мост №7 и мост № 8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Обособени са още пет места за отдих Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. Там са поставени маси и пейки и има възможност за кратка почивка. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.
Крепост Цари Мали Град (БТС 79) - с.Белчин
GPS: N42 21 11.3 E23 22 54.5
Крепост Цари Мали Град (БТС 79) - с.Белчин
GPS: N42° 21' 14.0" E23° 22' 54.7"
Дворец Царска Бистрица
GPS: N42° 15' 29.4" E23° 35' 44.4"
Царска Бистрица е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като Стария дворец, което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска. Паркът около двореца е изключително красив и подреден. Много редки дървесни видове има събрани тук – цар Фердинанд е имал хоби да носи млади дръвчета от редки видове от местата по света, които е посещавал. Електроцентралата, която снабдява двореца с електричество, е произведена през 1912 година с части на Сименс. Тя и днес функционира в оригиналния си вид. В Царска Бистрица е построен и пакарлис за сватбата на княгиня Калина.
Черната скала - Боровец
GPS: N42° 15' 38.9" E23° 38' 34.6"
Манастирче Св.Георги Победоносец - с.Говедарци
GPS: N42° 14' 36.5" E23° 28' 55.4"
Манастирът Св. "Георги Победоносец" е разположен 1-1,5 км южно от с. Говедарци в полите на Рила планина. Според преданията мястото на манастирчето е било свързано с извършване на християнски обреди през периода на царуването на Цар Иван Шишман (1363-1411г.). След падането на Втората българска държава под турско робство в началото на XV век Рилският манастир е бил изгорен и разрушен от поробителите. Манастирските стада през този период са били на паша в местностите Мальовица и Гюлечица. По предания говедарите отивайки за да получат заплатите си са го намерили разрушен и опожарен. Принудени да търсят другаде убежище те намират радушен прием и се настаняват в с. Българане. За да оставят спомен на благодарност говедарите построяват манастирчето Св." Георги Победоносец" с малка черквичка. На това място е било оброчище на което селяните от Българане са празнували Гергьовден и правили курбан. Тази традиция е запазена и до наши дни. Хората от околните села често са говорили за говедарите постепенно изчезва старото име Българане и остава Говедарци.
През периода на турското робство черквичката Св. "Георги Победоносец" е била също опожарена от турците. В средата на XIX век през периода на активната му дейност (1848- 1855 г.) със средства на легендарния хайдутин самоковеца Чакър войвода, черквичката е била възстановена. По негово настояване в местността Мечкарица е било построено и параклисчето " Св. Мина". Няма данни за състоянието и развитието на манастирчето "Св. Георги Победоносец" след Освобождението на България и до 1941 г. Знае се, че на същото място е била построена каменна ниша, в коята се намирала иконата на Св. Георги Победоносец. През 1941 г монахиня Теофания от Варна до старите основи на манастирчето построява параклисче, което поддържа заедно с манастирското дворче. Първоначално дворчето е било оградено с дървена ограда. През 1942- 1943 г е изградена каменна ограда. През 1987 г. върху старите основи на черквичката църковното настоятелство в с. Говедарци построява нова черква на манастирчето "Св. Георги Победоносец". При строителството в основите на олтара в камък е открит стар каменен кръст с надписи, неразчетени за сега, който е съхранен към олтара.
Крепост Градище - Горни Окол
GPS: N42.45293° E23.52727°
Крепост Шишманово кале - Доспей
GPS: N42° 17' 50.0" E23° 32' 04.9" - Цитадела
GPS: N42° 18' 01.5" E23° 32' 04.5" - Църква 1
GPS: N42° 17' 58.4" E23° 32' 08.5"
- Църква 2
GPS: N42° 17' 57.5" E23° 32' 09.5"- Църква 3
Шишманово кале се намира на пътя за селата Говедарци и Бели Искър, след град Самоков.Точното местоположение е по пътя за Говедарци в Шишманов проход, в подножието на Шишманов връх, на десния бряг на р.Бели Искър. Шишманово градище (Шишманово кале) е унищожен от турците в края на 14 век античен и средновековен град, епископски център, наричан "старият Самоков". На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Мястото е почитано от населенето като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците и гроб на цар Иван Шишман. Вероятно тук в 1388 г. в бой с турците всъщност загива, не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. В подножието на върха е разкрита Ранно-християнска базилика, до нея манастирски комплекс, който е бил опожарен през VII В. Строителството се определя от Римско време. Базиликата е извън крепостната стена, а манастирския комплекс е долепен за нея. Изкачвайки се нагоре по чукарите се стига до едно малко парче крепостна стена.
За съжаление в момента никой не поддържа изградената екопътека. Напротив, даже някои неща са изпочупени, навсякъде /и по пътеката/ са нападали клони, избуяли са бурени, и боклуци даже има. Табела има в началото, но пътеката е в такова състояние, че ако човек не познава добре местността, трудно би се ориентирал.
Съборна раннохристиянска църква - Доспей
GPS: N42° 18' 01.5" E23° 32' 04.5"
Църква Св.Николай - Рельово
GPS: N42° 22' 47.8" E23° 27' 04.3"
Село Рельово е разположено в най-южните склонове на Плана планина. То се намира в община Самоков. Близо до селото в гората е разположена стара черква „Свети Николай Чудотворец“. Църквата е построена през септември 1852 година (името и годината на построяване са издълбани на каменния свод на входната врата). Обявена е за художествен паметник на културата. Извършена е цялостна архитектурно-строителна реставрация на обекта. Отворена е за посетители.
гр.Самоков
Са̀моков е град в Западна България. Намира се на 55 км от град София и на 8 км от курорта Боровец. Градът е най-големият в областта и е административен център на Община Самоков. Самоковската котловина е разположена между няколко планини —Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска средна гора — на 950 метра над морското равнище. В сърцевината ѝ текат водите на река Искър и нейните притоци. Разполага се върху 185 km2.
Исторически музей (БТС 79)
GPS: N42° 20' 21.5" E23° 33' 36.8"
Историческият музей в Самоков е създаден през 1930 година като сбирка към читалище-паметник „Отец Паисий". Същинската сграда на музея е построена през 1940 година по проект на известния архитект Юрдан Юрданов. Музеят разполага с повече от 30 000 експоната, обособени в сбирките: етнографска - накити, керамика, дърворезба, носии и тъкани, ковано желязо, която показва бита и поминъка на старите самоковци, археологическа - най-вече тракийски и късноантични находки, художествена - икони, щампи, ръкописи, документи и картини, фотографска и документална. От тях става ясно, че зараждането на града е свързано с добива най-вече на желязо и произвежданите от него предмети. Самоковските майстори взели терк от западноевропейските рудари саксонци, наричани "саси", и по техен образец въвели пещите /видни/, ковашките^работилници /мадани/ и големите чукове, задвижвани с водна сила, наречени „самокови", от които идва и името на града. Изненадваща находка за посетителите е и колекцията от камеи. Изключителен интерес предизвикват изкусните работи на прочутата Самоковска зографска школа, в която първото място безспорно принадлежи на Захари Зограф. Запазени са негови лични вещи, икони и картини. Особено внимание заслужава портретът на гръцко момиче - свидетелство за несподелената любов на прочутия майстор, станала причина той разочарован да напусне Пловдив.
Сарафската къща
GPS: N42° 20' 30.9" E23° 33' 34.7"
Сарафската къща е един от интересните паметници в град Самоков. Тя се намира до Синагогата в някогашния еврейски квартал, сега в близост до центъра на града. Къщата е изключително добре запазена с изящни дърворезбовани тавани и с атмосферата си ни пренася далеч назад в онова време. По начина на строителството си и разпределението на стаите прилича на типичните за това време самоковски къщи. Тя принадлежала на еврейската фамилия Арие, която дошла тук от Виена. Първоначално фамилията след Виена се заселила във Видин, но през 1793 г. дошла в Самоков по покана на турския управител на града Мехмед Емин Ага. Абраам Арие отворил дюкян за продажба на „вносни стоки”, медицински прибори и медикаменти, платове, златни украшения и др. Къщата, която той построил била една от най-красивите и богато украсени в България. В салона й били давани приеми и организирани театрални представления. След разселването на членовете на фамилията къщата започнала да се разпада и била окончателно разрушена през 1947 г. Това била Голямата Сарафска къща. По нейно подобие били изградени още две по-малки къщи. Най-малката от тях изгоряла при пожар през 1925 г. Реставрирана била средната къща, която можем да видим днес. Тя била проектирана от специално повикания от Одрин майстор Стефан. Стоителството й продължило 6 години (1866 – 1872 г.) В него са участвали и самоковски майстори, но в по-грубия строеж. Резбованите тавани, стенните долапи и зографисването на къщата са дело на майстори от Самоковската школа. Къщата днес е отворена за посещения като музей. В двора зад каменната ограда ни посреща калдаръм, красива градина и чешма. От входа на къщата се пренасяме в миналото. Влизаме в големия салон, от който се достига до всички останали стаи – стая за среща, няколко спални, приемна, хамам, кухня и точно срещу входа типичен кът за кафе. Къщата имала много входове и тайни стаи. Точно над къта за кафе имало тайно пространство в тавана и отвор скрит в дърворезбата, от където собственикът можел удобно да наблюдава всичко, което се случва в салона и сделките, които се сключват. Мебелите са също много добре запазени и цялостното впечатление за къщата е, че се поддържа много добре. Тук се организират мероприятия за деца, правят се срещи, посещава се от много от туристи.
Бельова църква - Манастир Рождество Богородично
GPS: N42° 18' 43.6" E23° 33' 43.6"
Това е най-старата църква в чертите на Самоков.Тя лежи върху основите на късно-антична сграда-еднокорабна базилика от ІV-VІв. Преданието свързва името на Бельова църква с местния болярин Бельо, който предприел съграждането й а по-късно около нея, както се предполага, възникват първите постройки на самия град. Първоначалният градеж бил без прозорци поради страха от турците.
До 1858 г. църквата не работела. След отварянето й болни посещавали кладенеца зад църквата като източник на изцеление. През 1867г. църковните настоятели решили всеки еснаф да работи за преустройството и ремонтирането на храма. Църквата била преустроена с прозорци и била изписана за две години от Никола Ив.Образописов и Димитър Христов, а помощник им бил синът на Захари Зограф – Христо Зографски. Дърворезбеният иконостас е дело на Стойчо Фандъков и Петре Белио Мустак. Иконостасът постепенно бил позлатен. През 1880г. църквата е постлана с бели мраморни плочи. Кладенецът /”Аязмото”/ бил посещаван заради вярата, че действа изцелително. На храмовия празник – Рождество Богородично там се извършва водосвет. Десетилетия наред на Бельова църква ставали големи събори на Великден и на Рождество Богородично-традиция, възродена през последните години.
Девически манастир (БТС 79) - Храм Покров Пр.Богородици
GPS: N42° 19' 51.9" E23° 33' 35.1"
Девическит манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване. Основаването на манастира се свързва в реален план с името на Баба Фота / баба на Константин Фотинов/, а в легендарен със спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Икони за църквата е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Девическият манастир в Самоков е и огнище на образование. Иван Шишманов го нарича “люлка на девическото образование” в България. Грамотите, получени от монахините от различни изложения в Лиеж, Лондон, Пловдив и др., могат да се видят и днес в магерницата на метоха - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Един от манастирските трактове предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност. Тяхното гостоприемство е пословично и привлича много поклонници и посетители. Манастирът е отворен за посетители всеки ден.
Голямата чешма
GPS: N42° 20' 19.7" E23° 33' 32.9"
Като паметник от турското владичество в Самоков е останала и една чешма, превърнала се в нещо като символ на града. Тя е направена от дялани камъни с мавритански издълбани сводове, а под покрива, пак направен от камък, ”някакви игралца: една зенгия и клетка за птици. Наоколо текли някога десетина чучури и шадраванчета.”/Евлия Челеби/. Сред местните жители се разказва легендата, че желязната обеца, с която е украсена една от страните на чешмата, принадлежи на прочутия Крали Марко. А пък който пийне от водата с несравним вкус, някога пак ще се върне в града, дори и завинаги.
Байракли джамия
GPS: N42° 20' 19.0" E23° 33' 28.8"
В периода на ХVІІІ-ХІХв. силуетът на Самоков се доминира от минаретата на 4 големи и 8 малки джамии и от часовниковата кула, която биела по европейски. Единствената запазена джамия в Самоков днес, а и най-красивата, е Байракли джамия /т.е.главна/, намираща се в центъра на града. Тя е подновена и изцяло изписана от самоковски майстори-дюлгери и зографи. Молитвената зала е увенчана с купол с прозорци. Над аркадното преддверие се намира женското отделение на джамията. До североизточната страна се издига минарето. Архитектурното решение на храма е интересно. Покривната конструкция и куполът се носят от леки колони, които се състоят от естествено криви греди. При реставрацията са свалени стенописите и тази дървена конструкция е подменена греда по греда. Самите стенописи са реставрирани отчасти,като са почистени от наслоените пушеци от маслените лампи на полилеите. При тези реставрационни работи са открити графити на хастара под стенописите - на плана на църква, подобна на тази в Рилския манастир, и на имената на трима майстори - Иван, Ристо и Косто /Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов/. Стиловите характеристики на стенописната украса са типичните за Самоковската художествена школа "перя"- гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини, повлияни от западноевропейските барок и рококо. Четирите барокови композиции са нарисувани артистично, със замах. Майсторите тук са си позволили много по-богата цветност. В нея има пурпур и злато, светлосини и розови, почти прозрачни тонове, наситена охра, ясно зелено, плътно индиго и цинобър. Но бялата стена е поела всичкия колоритен излишък и въпреки голямото тоново разнообразие цялата живопис действува извънредно изискано. Молитвената ниша-михраб, е ориентирана към свещените мюсюлмански места Мекка и Медина. Тя също е изписана с богата декоративна украса-пейзаж с джамия, който е открит едва при реставрацията. Посещенията в Джамията се организират от Градския музей.
Чадър чешма
GPS: N42° 20' 18.8" E23° 33' 26.8"
Носи името от нестандартната си форма на отворен чадър. Тя е малка чешма, втората запазена от турско време в града. Няма информация, кой е построил чешмата. Някои казват, че е дело на Кольо Фичето, други, че е турски майстор. Едно е сигурно цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Поверието на възрастните хора гласи, че който пие от водите й, ще се венчае за онзи, когото най-силно желаее....
Църква Св.Николай
GPS: N42° 19' 42.5" E23° 33' 36.1"
Църквата е построена в по-късен период, 1859-1860г., когато християните в Турция получили по силата на провежданите реформи известни религиозни свободи и самоковци издействали ферман. Те вярвали, че на това място е имало църква още преди падането на града под турска власт. След като бил завършен иконостасът и поставени иконите, храмът бил осветен тържествено на 26 октомври 1861 година, Димитровден, от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници, за да свърже завинаги родолюбието на самоковци с борбата срещу гръцкото духовенство.
Именно в тези дни от града е изгонен гръцкия владика, а църковната служба започва да се води само на български език. Дръзкото строителство на църквата "Свети Никола" показва тази решителност за отхвърляне на гръцките владици, но и неустоим копнеж за национално освобождение. Трите й купола белеят отдалеч, устремени в синевата. Високата каменна ограда тук не скрива почти нищо. Църквата "Свети Никола" сякаш е апотеоз на националното духовно освобождаване. Иконите й са работени от самоковски зографи, но, странно наистина, вътре липсват стенописи. "Св. Никола" е гробищна църква. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. През 50-те години част от гробищния парк е застроен. Надгробните плочи на Захари Зограф и Християния днес се съхраняват в Историческия музей.
Крепост Широкодолско кале - Широк Дол
GPS: N42° 23' 54.6" E23° 30' 00.1"
Община Своге
Водопад и екопътека "Под Камико"
GPS: N43 01.823 E23 22.761 - Водопад
GPS: N43 01.263 E23 21.607 - Начало на пътеката
Туристическа пътека "Под камико" е изградена през 2012 година. Маршрутът на туристическата пътека започва от футболния стадион на Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада при "Камико" в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността "Чичеро", продължава до останките от манастира "Св. Архангел Михаил" и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на Гара Бов. Дължината на туристическата пътека е 9.3 км., а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 4 часа.
Водопад Под Камико - Бов
GPS: N43° 01' 49.4" E23° 22' 45.6"
Средновековен манастир - Брезе
GPS: N43° 01' 00.7" E23° 13' 24.8"
Водопад Бовска скакля (Вазова екопътека)
GPS: N43 02.127 E23 19.890
Пътеката свързва селата Гара Бов и Заселе и е еднственият път, по който може да се достигне до водопада „Скакля”. Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Вазовата екопътека е транспортно достъпна до двете отправни точки – Гара Бов /при махала Скакля/ и село Заселе. Дължината на екопътеката е около 1 час и 30 минути. Пътеката е много добра за пешеходен туризъм. В по-голямата си част тя е съвсем естествена. Във високата и стръмна част в подножието на платото над водопада има доста каменни стълби и подсигуряващ стабилен метален парапет.
Водопад Скакля е четвъртият по височина водопад в Стара планина, водната струя се спуска от 120 метра височина. Представлява три последователни водни скока, най-големият от които е 85 м. Водите на реката, които образуват водопада, са непостоянни.
Най-подходящото време, когато да посетите забележителността е през пролетта и лятото, когато Бовска Скакля е най-пълноводен и природата наоколо е разцъфнала. През зимата той замръзва и се превръща в истинска атракция за почитателите на скалното катерене.
Водопад Бовска скакля - Гара Бов
GPS: N43° 02' 07.6" E23° 19' 53.4"
Крепост Градо (Манастира) - Гара Бов
GPS: N43° 01' 11.7" E23° 21' 25.8"
Карстов извор Житолюб
GPS: N43 05.302 E23 23.016
Карстовият извор Житолюб се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка на 8 м. от нивото на р. Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.
Водопад Добравишка скакля
GPS: N43 00.798 E23 15.147
Водопад Добравишка скакля е малък красив водопад, разположен в Понор планина (част от Западна Стара планина), в землището на малкото село Добравица, община Своге. Водният пад е около 20 м, като водата пада директно от скален венец. Водопадът е много красив и пълноводен през пролетта и след дъждове.
От село Добравица се тръгва по коларски път, проходим от джипове и по-високи автомобили. Пътят прави няколко завоя, преминава между дворовете на няколко къщи и влиза в гората. След около 15 минути пеша ще видите пред вас скалния венец и падащата вода на водопада.
Водопад Добравишка скакля - Добравица
GPS: N43° 00' 47.9" E23° 15' 08.8"
Крепост Латинското кале - Еленов дол
GPS: N43° 00' 02.1" E23° 28' 29.0"
Желенски манастир - Желен
GPS: N42.97733° E23.36590°
Храм Св.Теодор Тирон - Зимевица
GPS: N43.04521° E23.29672°
Каменен път - Лакатник
GPS: N43.04350° E23.42528°
Крепост Куленица - Лакатник
GPS: N43.05834° E23.40062°
Оброк - Лакатник
GPS: N43.05917° E23.40648°
Манастир Св.Пантелеймон - Лакатник
GPS: N43.03308° E23.43801°
Средновековна църква Св.Богородица - Миланово
GPS: N43° 07' 12.5" E23° 24' 44.5"
Манастир 7-те престола (БТС 78)
GPS: N42 59.993 E23 28.343
Манастирът е основан по време на Второто българско царство, при управлението на Петър Делян. През вековете на своето съществуване е бил културно и просветно средище - в него са се преписвали книги, а в края на ХVІІІ в. тук е пребивавал Софроний Врачански. Най-старата запазена сграда в манастира е съборната църква, за която се смята, че е строена през Х - ХІ в. През годините храмът и манастирът многократно са били разрушавани и изграждани наново. В сегашния си вид църквата съществува от 1815 г.
Манастирът е по-известен с името „Седемте престола“, заради своята уникална черква. Уникалното в нея са седемте олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата, а последният 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостаси олтар и е посветен на български светец. Това е непознато в архитектурната история, защото позволява да се извършват едновременно няколко самостоятелни църковни служби.
Манастир 7-те престола (БТС 78) - Осеновлаг
GPS: N42° 59' 59.6" E23° 28' 20.6"
Средновековна църква "Св.Петка" - гр.Своге
GPS: N42 57.885 E23 20.745
Манстирът е комплекс от стара църква на име "Св. Петка" и църква на име "Св. св. Петър и Павел", която е построена през 1917 година (трикорабна). Манастирът е основан през 1118 година. Старата манастирска църква "Св. Петка" е от XVI-XVll век и са запазени стенописите в нея. Целият комплекс е обявен за паметник на културата.
Природна забележителност Джуглата
GPS: N43 00.355 E23 20.955
Скалното образувание „Джуглата“ се намира близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този природен феномен, образуван от червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава. Изграден е от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър. „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г.
Община Сливница
Крепост Петлюка - Гургулят
GPS: N42° 47' 18.4" E22° 59' 38.2"
Местност Петлюка - Гургулят
GPS: N42° 47' 18.1" E22° 59' 34.1" - Пещера Гълъбарника
GPS: N42° 47' 18.4" E22° 59' 38.2" - Крепост
GPS: N42° 47' 23.0" E22° 59' 12.0" - Оброк Св.Никола
GPS: N42° 46' 59.2" E22° 59' 18.2" - Оброк Св.Богородица
Пещера Гълъбарника (Хайдушка) - Гургулят
GPS: N42° 47' 18.1" E22° 59' 34.1"
Светилище на Асклепий - Сливница
GPS: N42° 53' 56.4" E23° 00' 48.4"
Община Чавдар
Архитектурен парк Тополница - Чавдар
GPS: N42° 39' 11.9" E24° 02' 57.9"
Водопад Казаните - Чавдар
GPS: N42° 36' 44.3" E24° 03' 47.0"
Параклис Св.Петка - Чавдар
GPS: N42° 39' 12.3" E24° 03' 03.4"
Община Челопеч