Аязмо Свети Козма и Дамян - при манастира света Петка Мулдавска
Аязмото при манастира света Петка Мулдавска е сравнително новопостроено. Историята на манастира говори че светата обител преживява три пожара, които напълно го разрушили. Напълно в тон с патриотизма и силната вяра на местното население, изгорелите постройки съвсем скоро били въздигани отново. Последното възстановяване на манастира е станало през 1836 година. Половин век след последното манастирско възстановяване група селяни от околните села решават да прихваната бликащата тук вода и да направят аязмо към манастира, чиито патрони стават безсребрениците - св. св. Козма и Дамян. Дали преди това тук, или изобщо при манастира е имало аязмо, За нас не е ясно защото няма никакви видими следи за него, и ако евентуално е имало такова, то със сигурност е било унищожено, защото в противен случай селяните, построили сегашното само биха го поправили след евентуалните последствия, а не биха слагали ктиторска плоча, където изришно се казва, че параклиса е бил ''съграден''. Така че безпорен е факта, че това аязмо е първото такова, построено при манастира, който иначе датира от последните десетилетия на Второто Българско царство.
Самата сграда представлява еднокорабна, едноабсидна сграда, с вход от северната страна, който е изключително интересно архитектурно решение. Отвътре цялото аязмо е изографисано, като за съжаление, поради незнайни причини много от тях са похабени, особено стенописите намиращи се върху южната стена, от които вече нищо не се разбира. Този процес на унищожаване е заради факта че стенописите се намират на почти открито и до голяма степен върху тях природните сили действат през цялата година. Доскоро аязмото, беше в окаяно състояние, но в последната година беше направен ремонт, като разбира се се изисква още доста, но като за начало беше поправена стената, която огражда аязмото, която в източния си край на едно място беше срутена, също така и беше варосано отвън. Естествено обаче най-важното - стенописите остават на призвола на съдбата. Дано се намерят разумни хора да съхранят това истинско богатство за нашия град и за идващите след нас поколения.
Точно над входа има една каменна плоча с надпис, която дава солидни данни по въпроса за
построяването на аязмото.
''Настоящий източник ''Св. Врачь'' ся съгради по врьме на игумена Х. Мелетия и с настояванието на събратята свьщенно jеромонаха Никодимъ, свьщенно jеромонаха Зиновия и сьгда Епитропите дядо Стоян от с. Мулдава, Панаjот от с. Червен, Апостоль от с. Татарево и с помощь на следующите лица: Дядо Ангель, Рашко Дельовъ, Христусин Дреевъ, свъщеноиконом Геор. Димовъ, Вълко Димитровъ, Янко Николовъ, и съ подаръкъ милостиння с. Чаушево, с Гормно Арбанаси и с Лясково.''.
От надписа на тази плоча стават ясни няколко любопитни неща. Например, че ангажирани в това начинание са изцяло българи съдейки по личните имена на хората указани в надписите (Димитър, Стоян, Георги и т. н.), което пък показва, че Гръцката Патриаршия не е била достатъчно силна тук, в това затънтено балканско манастирче. От тук тръгва идеята за построяването на манастира ''света Неделя'', който е бил крепост на българският патриотичен дух. Тук се крие и Васил Левски по време на престоя му в района. От тук тръгват антигръцките църковни шествия по време на споровете за принадлежността на църквата ''света Троица'', разпръснат със сила от гръцката власт в града. Изобщо може да се каже, че манастира е бил едно будно революционно място, където българския говор и дух били особено силни. Именно затова не трябва да ни учудва и участието на три села като дарители за построяването на аязмото - Чаушево (дн. Добростан), Горни Арбанаси (дн. Горнослав) и село Лясково. Освен това и първенци от селата Мулдава, Татарево, Червен също са дали своя дан за построяването му. Доста любопитен е факта, че Горно Арбанаси е посочено като едно от селата осигурили най-солидна помощ при този строеж, имайки се в предвид, че заедно с Куклен и Горни Воден, Горно Арбанаси е било селото - бастион на гръкоманщината в региона. Но факта си е факт и жители от селото взимат доста дейно участие в строежа.
Накратко може да се каже, че през 1888 година, когато се е строяло аязмото при манастира ''света Петка Мулдавска'', почти всички околни села са били ангажирани с тази строителна дейност - кой с пари, кой с набавянето на строителни материали, кой с осигуряването на работна ръка. И така аязмото ''свети Козма и Дамян'' е една добра победа на българският етнос в града и проправяне на пътя за църковна и политическа независимост на местното население.