Аязмо "Св. Параскева" - при манастира "Свети Кирик и Юлита"
Аязмото, се намира в близост до манастира "Свети Кирик и Юлита". Всъщност на това място, до изворите, първоначално е построен и самият манастир, а след разрушаването му през 17 век е наново построен, на мястото на което се намира сега. Отстрани на аязмото все още се виждат останки от каменните зидове на първоначалния градеж на средновековния манастир. Параклисът, който носи името на римските свети мъченици Кирик и Юлита сега е еднокорабна църковна сграда с открит външен нартекс и петстенна абсида. Отвън е измазан, като с бигорови блокове е оформен подпокривен корниз. Покривът е от каменни плочи.
Стените на наоса без тавана, който е дървен са изографисани в разнообразни багри. Фигурите отстрани са в умален размер. Има сцени от Стария и Новия Завет. Върху северната стена в три сцени е предадено житието на патроните на параклиса - свети Кирик и Юлита. Части от иконостаса, чиято резба и живопис са датирани от XVII век, са пренесени в манастирската църква, а именно - царските двери и апостолския ред - апостолите и Дейсис, изобразени в медальони върху две дебели дъски. Резбата е била покрита със златен и сребърен бронз.
В западния ъгъл, върху южната стена е нарисуван портрета на ктитора за последното преустройване в цял ръст. В ръката си държи макет на църква. Облечен е в дълго кожено палто, има пояс и червена шапка. В горната част, от двете му страни е написан текст, в който се казва, че това е "храм, издигнат и изписан със средствата на Янаки Политис от Филипопол, при игуменството на йеромонах Герасим, и от ръката на зограф Алексий Атанасов в 1862 година ".
За посочения ктитор повече сведения е намерил големия изследовател на миналото на Горни Воден - Никола Филипов. В неговата книга "Воден през вековете" той дава сведения за аязмения параклис, както и за посочения ктитор в стенописите. В книгата на Константин Моравенов в около 1869 година Янаки Политос неженен абаджия и го гледала негова племенница. Самият Моравенов пише за него: "При живот похарчи няколко хиляди гроша и преправя Свети Кирикски, от Воден по-горе ".
Никола Генчев в книгата си "Възрожденският Пловдив" издадена през 1981 година пише за Янаки Полидов, абаджия, чиито род произхожда от град Пещера. Става ясно, че Янаки Полидос не е никой друг, а именно абаджията Янаки Полидов, споменат от Никола Генчев.
Нападението на Емин ага през 1810 година е попречило на възстановяването на горният манастир "Свети Кирик", и затова той е бил завършен като църква-параклис едва през 1862 година. Оттук насетне за това място престава да се говори като за манастир и то остава като аязмо към новопостроената по-долу монашеска обител носеща същото име - "Свети Кирик и Юлита".