Аязмо ''Св. Неделя" при Араповски манастир
Историята на аязмото при манастира ''света Неделя'' край село Златовръх, е пряко свързана с изграждането на самия манастир. Цялата местност около манастира е доста водниста, дори покрай самият аязмен параклис минава малка рекичка и наличието на аязмо изобщо не е учудващо. То се намира на около стотина метра от северната стена на манастира и сега е затворено.
В самото начало когато тук са слезли монаси от ''света Петка'', тук е било построено обикновено манастирско убежище и общежитие край съществуващото аязмо. Има две легенди за построяването на манастира, като и двете идват от лековитите води на аязмото и стават повод тук да се заселят монаси и да водят богослужения и т.н.
- Първата версия разказва за някой си йеромонах Софроний от намиращият се наблизо манастир ''света Петка Мулдавска'' и неговия ясакчия Али ага от кърджалийските села. След като разбрал, че Али ага имал съновидения свързани с чудотворните води на аязмото, йеромонах Софроний започнал да разгласява наоколо за чудодейните изцеления, извършени от водите на светият извор. Така местните араповски аги били наплашени и християните от околността, щедро финансирани от родолюбиви български чорбаджии започнали строителството на манастира.
- Втората версия за построяването на манастира идва от местна легенда свързана с голям турски бей от днешното село Болярци и ханъмата му, на която заболели очите. След като търсил какви ли не лекове и какви ли не доктори водил той да излекува любимата си съпруга нищо не помагало. И вече когато не виждал никакъв шанс за спасението на жена си, един ратай от село Арапово (дн. Златовръх), който бил на служба при бея, споделил с него, че близо до неговото село има изворче с лековита вода, което ще я избави от тежката болест. Бея решил да даде шанс и на тази последна надежда и завел жена си си до водите на изворчето. Наистина след няколко промивки на очите от неговата вода ханъмата оздравяла и агата доволен и в знак на благодарност и уважение наредил край лечебното изворче да бъде построен малък параклис който в последстие се превърнал в едно свято място за местното население.
В една скорошна публикация в асеновградският вестник "Вестител" видният асеновградски историк Теодор Пеев, изказва много интересно мнение за трета легенда за възникването на аязмото, която аз не знаех. Тя е следната:
По време на строежа на аязмото покрай него минал един турчин от саседните села. Той си харесал един камък, на който да стъпва за да се качва ан коня си - т. нар. "бинек таш". Турчина, чието име било Ахмед Ходжа взел камъка и с каруца го закарал у дома си. На другия ден решил да позва камъка по предназначение, но веднага след като стъпил на него за да се качи на коня си се парализирал и не можел да помръдне. За това чудо научил пазачът на Араповския манастир - ясакчията Али ага, който е споменат и в първата версия за построяването на аязмото. Той посетил агата и му казал, че света Неделя е отмъстила на агата загдето и е откраднал камъка. Ахмед Ходжа се уплашил и наредил веднага да върнат камъка на мястото му. За всеобщо удивление веднага след това агата оздравял и живял до Румелийско време.
Това предание Теодор Пеев предава според спомените на учителствуващия в Араповския манастир Л. Богданов.
Самият манастир е бил построен след аязмото, което се намира недалеч от него. То е било превърнато в малък параклис и отвътре е изцяло изографисано. Има много интересни сцени, като тази с покръстването на св. княз Борис I.
Лековитата вода на манастирското аязмо е излекувало стотици вярващи, доказвайки безмерната Божия сила и милост. Особено лековита е водата тук за очни заболявания. Тук също така са ставали и чудеса. Последното е от 1999 година за което пише асеновградският вестник ''Вестител''. Когато едно нямо деветгодишно момче на име Лазар, било докарано тук от родителите си на храмовият празник на манастира надявайки се на изцеление, те едва ли са си мислили, че много скоро детето им ще бъде здраво и излекувано, благодарение на Божията благодат. След изпълнението на целия ритуал по измиването в чудодейната вода на аязмото и преспиването на манастира, момченцето промълвява първите си думи. На чудото стават свидетели много миряни, които свидетелствуват пред репортерите на вестника за него. Във връзка с това събитие управителя на манастирските имоти припомня как преди години лично е бил свидетел на същото чудо с дванадесетгодишно дете от Чирпан на име Марин.
Това са доста красноречиви доказателства за чудотворните сили на водите на аязмото при манастира ''света Неделя''. Който поиска с истинска вяра в сърцето си лек за своите болки от Господ, то Той със сигурност ще му даде такъв.
На около 20-30 метра от него има чешма с потоянно течаща вода. Върху тази чешма има една много интересен релеф на лъв. Обикновено лъвът се е слагал като символ на народността на българина, символ в който каменаря успявал да отрази настроенията на едно ново време. Тук обаче случаят не е такъв. Релефа на чешмата носи символичният смисъл на пазител на строежа.
Аязмото е изографисано през 1870 година от Георги Данчов. Запазен е надпис "1870 г, Август.3". Отново Теодор Пеев в една своя публикация в местната преса описва един изключително интересен стенопис от аязмения параклис. На него света Неделя е представена коленичила в огъня. Пред нея са изобразени два лъва. Зад светицата са мъчителите и, а горе в ъгъла на сцената сред облаците е фигурата на благославящия Христос.Наблюдава се много интересно зографско решение. Георги Данчов в няколко епизода описва сцени от мъченията над светицата. От канонична гледна точка това не е забранено, но се ползва и забелязва изключително рядко като работа.