Aязмо Свети Козма и Дамян - при манастира Свети свети Козма и Дамян
Намира се на около 200 метра югоизточно от манастира.
Според легендата дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. След смъртта му по негово желание тялото му било погребано в манастирския двор.
Аязмото при манастира "Св. св Козма и Дамян" над град Куклен се слави със своята лековитост. Не едно и две са доказателствата за присъствието в особена сила на Божията благодат тук. Не една и две са публикациите в местната преса породени от мълвата за чудесата ставали при този чудодеен извор.
Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неуспоримо, че който поиска с вяра ще му се даде. Водата е особено лековита при нервни заболявания. Смята се, че голямата икона на св. Козма и Дамян е чудотворна.
Отношението към лековитата сила на аязмото може би най-добре проличава от издялания върху каменна плоча ктиторски надпис в манастира. В свободен превод той гласи: "Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира "Св. Безсребреници" в 1795 г. 1 септември".
Както личи и от снимката аязмото е понесло доста тежко капризите на времето и състоянието му не е цветущо. Това е единственото аязмо в района, което е под открито небе. Всички други са закътани в аязмени параклиси.
Както казах манастирското аязмо се е славило със своята лековита вода. Нейната температура е постоянна - около 7 градуса. Изворът е от студените минерални такива. Първоначалният градеж на самата аязмена постройка се отнася към XVIII век.
В манастирската църква, в която са пренощували бесновати е имало вериги - някога 12 на брой, от които сега е останала само една. С тян обладаните от бесове са били връзвани за шията и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук - до аязменият извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин: Монахът е обливал с вода бесноватия и е броял 1-2. На следващият ден процедурата се повтаряла, но този път 1-2-3. Лечението е продължавало до цифрата 2000. Това обяснява колко дълго е продължавало лечението, което обаче в своя край завършвало успешно.
За съжаление с пожара в манастира и неговото изгаряне през 1936 година е унищожен и целият архив, събиран през вековете. За това как, кога и кой е построил, поддържал аязмото през годините черпим информация от местни предания и легенди.