Намира се на около 200 метра югоизточно от манастира.
Според легендата дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Валията бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. След смъртта му по негово желание тялото му било погребано в манастирския двор.
Аязмото, чиито патрон е светията - Кръстител е построен под западният край на храма света Богородица - Благовещение. Има една стара легенда, според която настоящото аязмо е построено върху древен извор. В извора вътре в него вярващите пускат монети за здраве и берекет.
Историята на аязмото при манастира ''света Неделя'' край село Златовръх, е пряко свързана с изграждането на самия манастир. Цялата местност около манастира е доста водниста, дори покрай самият аязмен параклис минава малка рекичка и наличието на аязмо изобщо не е учудващо. То се намира на около стотина метра от северната стена на манастира и сега е затворено.
Аязмото, се намира в близост до манастира "Свети Кирик и Юлита". Всъщност на това място, до изворите, първоначално е построен и самият манастир, а след разрушаването му през 17 век е наново построен, на мястото на което се намира сега. Отстрани на аязмото все още се виждат останки от каменните зидове на първоначалния градеж на средновековния манастир. Параклисът, който носи името на римските свети мъченици Кирик и Юлита сега е еднокорабна църковна сграда с открит външен нартекс и петстенна абсида. Отвън е измазан, като с бигорови блокове е оформен подпокривен корниз. Покривът е от каменни плочи.
Аязмото при манастира света Петка Мулдавска е сравнително новопостроено. Историята на манастира говори че светата обител преживява три пожара, които напълно го разрушили. Напълно в тон с патриотизма и силната вяра на местното население, изгорелите постройки съвсем скоро били въздигани отново. Последното възстановяване на манастира е станало през 1836 година.
